„Селският фейсбук“, архаизъм, културен клуб, духовен център, място за срещи... читалището днес търси своята роля, която да му влее жизнени сили така, както е ставало след всяка голяма промяна в страната ни. След кризата идва възземането, за него обаче има едно задължително условие – читалището да служи на потребностите на хората, а не на идеологически цели или лични интереси. Ще позволим ли на българското читалище да живее и какво да бъде то днес – в последното предаване от поредицата се опитваме да се доближим до отговора на този въпрос. В регистъра на народните читалища в момента са записани 3 645 – големи, малки, градски, селски, квартални, реално действащи, фиктивни, новосъздадени и умиращи. Историите им са различни, а и хората, които ги ръководят и поддържат, не споделят едни и същи възгледи, но тъкмо в техните разкази можем да открием частици от успешната формула на днешното читалище.
Големите градски читалища се опитват да съхранят традиционно силните си състави и дейности и предлагат нови, за да привлекат и нови посетители в силна конкуренция с частни клубове и школи. В малките отдалечени села читалището е последното място за социални срещи, разговор и културни занимания, което крепи духа на предимно възрастното население. Някъде на читалището се гледа като на препитание за няколко души, без никаква дейност, а другаде с огромен труд, изобретателност и лична ангажираност читалищните дейци правят чудеса.
Докато за много от нас самата дума „читалище“ извиква представата за неотоплени зали, скърцащи паркети, библиотеки, в които рядко постъпва нова книга, сгради, плачещи за ремонт, и апатични обезверени служители, стават все повече младите активни хора, които откриват, че техният стремеж към културна и обществена дейност, изявите, които организират с единомишленици чудесно се описват тъкмо от нея. Може и да е парадоксално, но читалищата, които се откриват напоследък, са много по-близо до възрожденския първообраз на това гражданско сдружение.
Те се създават от самите хора, за да служат на културните им потребности, съществуват благодарение на доброволен труд и дарения, осигуряват място за срещи и обмен на идеи между гражданите. Новото е, че техните членове може да са на хиляди километри разстояние и пак да работят заедно. Разказват Веска Кирилова, зам.-председателка на читалище „Искра“, Казанлък, Васка Мавродиева, секретар на читалище „Светлина“ в родопското село „Момчиловци“, Теодор Василев, председател на народно читалище „Бъдеще сега“ и Лина Славова, културен мениджър на бургаското читалище „Хамалогика“.
Знaчим пpoбив в ĸвaнтoвитe изчиcлeния бeшe пocтигнaт, cлeд ĸaтo изcлeдoвaтeли oт Oĸcфopдcĸия yнивepcитeт cъздaдoxa мaщaбиpyeм ĸвaнтoв cyпepĸoмпютъp, cпocoбeн нa ĸвaнтoвa тeлeпopтaция, написа преди дни "Индипeндънт". Какво е значението му за развитието на квантовата технология, разяснява докторантът по квантова механика Иво Михов. "Един квантов..
Мария Аргирова. Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд. Освен..
Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..
XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. Представени са над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология – от праисторията до Късното средновековие. Находките..
Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент Охридски". Доц. Стойно Стойнов от Института по молекулярна биология на БАН е един от двамата делегати за България в Лабораторията. "В Института по молекулярна биология имаме доста лаборатории, които..
"Магията на Изтока" е изложбата живопис на Силвана Пападами, която вече може да бъде разгледана в галерия "Еритаж". Темата ѝ е свързана с мистиката на..
Знaчим пpoбив в ĸвaнтoвитe изчиcлeния бeшe пocтигнaт, cлeд ĸaтo изcлeдoвaтeли oт Oĸcфopдcĸия yнивepcитeт cъздaдoxa мaщaбиpyeм ĸвaнтoв cyпepĸoмпютъp,..
На 25 февруари се открива изложбата "Васка Емануилова и Париж" - първата изложба от музейната програма на галерия "Васка Емануилова", която отбелязва 120..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg