Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Снежана Тодорова: В Сочи отглеждат киви и банани

В Мексико от кактуса правят салата, ракия и пончо. Естественият декор на сериалите „Санта Моника“ и „Адвокатите от Бостън“ в САЩ

БНР Новини
15
Едноетажна Америка по крайбрежието на Кейп Код
Снимка: Мирослав Иванов

Какъв е смисълът да купуваш кола, с която да пътуваш по асфалта. Там, където е асфалтът, няма нищо интересно, а там където е интересно, няма асфалт. „Покана за пътуване“ започва с тази мисъл на писателите фантасти Аркадий и Борис Стругацки, за да стане ясно от самото начало къде ще ни отведе пътят.

Повечето от нас свързват Сочи със зимната олимпиада през 2014 година. Преди да започнете да зъзнете мислено, ще ви кажа, че със своите плажове и почти тропически климат Сочи е и най-големият руски курортен град. Моята първа гостенка обаче ме изненада, че там отглеждат портокали, киви и дори банани. Разговарях с председателката на Съюза на българските журналисти Снежана Тодорова за пътуването й до Русия в нейния кабинет, за да мога да разгледам книжните съкровища, които едва е пренесла в куфара си. Тя споделя с нас впечатленията си от приключението руски круиз. Не можех да не я разпитам по-подробно за Ялта.

Та нали Ялтенската конференция през февруари 1945 година, на която се решава разделянето на следвоенна Европа, е съдбоносна за България. Затова ме гложди любопитството как изглежда този руски град днес. Оказва се, че е чист, цветущ, с много паметници на руски писатели и отлично реставрирани дворци. Когато човек е посетил място с толкова пъстроцветно население, въпросът за особеностите на местния кулинарен колорит е неизбежен. Снежана Тодорова, председател на СБЖ, разкри, че и там наблягат на ориенталските сладости. Само дето деликатесът „пахлава“ се сервира без сироп.

За какво може да се използва един кактус, освен да ви убоде?

За салата, ракия и пончо! Но в Мексико. В интерес на истината, салатата от кактус на вкус не е нищо особено – малко като накълцано авокадо. Мексиканците са превърнали в атракция за туристите дори отглеждането на кактуси. Особено агаве, от който се прави алкохолната напитка „пулка”. Технологията е безотпадна. По древен ритуал потомците на ацтеките отсичат сърцето на приличния на гигантско алое кактус. Чрез дълга кратунка с пробити дупчици в двата края, в продължение на 6 месеца изсмукват сока от вдлъбнатинката на отрязаното сърце (което вече са направили на салата). След това растението умира. Сокът се оставя да ферментира и възсладката, подобна на сироп за кашлица напитка, е готова за употреба. Заведенията, където я сервират, се наричат „пулкерии”. Внимание! Питието е доста коварно. Лесно „влиза” и бързо омагьосва. Напълно отговаря на българската поговорка „Първата глътка е като кол, втората – като сокол”.

Дългите шипове на агавето пък се превръщат в своеобразна игла, чието естествено продължение е ликото от листата на кактуса. Чрез обработка с минерална кал то придобива жълт, зелен или виолетов цвят и с него се тъче и везе. Характерните покривки за маса и покривалата пончо се оцветяват с ликото на агавето.

В Мексико истинският кулинарен авантюрист се оглежда за местен ресторант. Щом е пълен с потомци на маите, значи готвят вкусно. И люто. Е, блюдата не са за звезди Мишлен – ориз с месо, ориз с боб, салати, бистри супи, нещо като качамак, тортили или както е по-правилно да се казва тортийи – твърди палачинки от царевично брашно... Всички гозби на полуостров Юкатан се поливат обилно със свирепо лютия сос “Адобо”. Добре че го дават отделно. Мразите ли лук, трябва да си кажете, защото в мексиканската кухня сигурно и сладоледът съдържа разплакващия зеленчук. Така че „Но себоя, порфавор” ще ви отърве от него.

Всяка сутрин в Плая дел Кармен наблюдавах странно животинче, което идваше да хапва плодовете на едно дърво, подобно на глог. Плашливото същество трепваше от всеки шум и затова използвах зума на камерата, за да го разгледам. Колкото да възкликна като шопа, видял жираф „Е, такова животно нема!”. „Сътрапезникът” ми е нещо като огромна видра без опашка, тъмнокафяв, лъскав, ушите му са като на боксьор – леко смачкани, прозрачни и без косми. Лапите му също са като човешки ръчички – с тях деликатно държи плодовете и отхапва като префинена госпожица. Познайте какво направих? Да, може би съм куку, но отидох да опитам плодовете, които ядеше странното същество. Щом на него са му любимото блюдо, значи не са отровни. Не бяха. Щом сега ви разказвам приключенията си на „хранителен сапьор”. Имаха вкус на глог – леко сладки и с голяма костилка. А животинката се оказа капибара – най-големият гризач в света, достига до 130 см височина и 65 килограма. Навремето бил почти на изчезване заради вкусното си месо, а в наши дни го отглеждат като домашен любимец, понеже се опитомява лесно и обича да се гушка.

Преди месец Мирослав Иванов отведе слушателите на „Покана за пътуване“ до Ориндж каунти, естественият декор на сериала „Кварталът на богатите“. И понеже му е тръгнало на телевизионни поредици в Америка, днес е ред на „Санта Моника“ и „Адвокатите от Бостън“. Или по-точно на местата, където се развива действието им плюс Мартас Винярд, където американските президенти ходят на почивка, а семейство Кенеди има имение.


Снимките в галерията са предоставени от Снежана Тодорова, Магдалена Гигова и Мирослав Иванов.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

До Бора Бора се пътува най-малко три дни, но си струва!

Мечтаният от мнозина остров Бора Бора е малко късче земя от архипелага Дружествени острови на Френска Полинезия, заобиколено от лагуна и риф. В центъра му е разположен застинал вулкан. По последни данни коренните жители, които са родени сред дивната му красота са близо 9 хиляди души. Наричат Бора Бора най-красивия остров на света. Когато..

публикувано на 02.11.24 в 12:15
Деканът на Физическия факултет проф. дфзн Георги Райновски (в средата), Ивайло Младенов и Ани Костова

135 години отбелязва Физическият факултет на СУ "Климент Охридски"

По повод 1-ви ноември, Деня на народните будители, екипът на предаването "Следобед за любопитните" гостува на Физическия факултет на СУ. Тази година факултетът отбелязва 135 години от създаването си и 70 години от членството на България в ЦЕРН и 25 години от присъединяването на България към него. Факултетът има водещо място в работата на..

публикувано на 01.11.24 в 14:39

Църква и власт – имперски практики

"Третият Рим и Църквата" е тема и на новия том в изследването на българския монах Калистрат Зогграфски от Атон. Заедно с Митко Новков, публицист и културолог, и с Иван Йовчев, главен асистент от Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Говорим за Църквата като проекция на Божия промисъл на Земята, но и за институционалните ѝ падения и..

публикувано на 01.11.24 в 09:26
Светлана Нанчева и Юрий Анджекарски

Технологии на доброто или как добрите каузи да станат добри практики

Сдружение "Професионален форум за образованието" започна нов проект, насочен най-вече към младите, желаещи да отделят време и енергия за общественополезни цели. Първото събитие по проекта беше форум на 24 октомври с участието на ученици и студенти от София, както и организации, занимаващи се с различни социални каузи и доброволчество, които..

публикувано на 31.10.24 в 09:00
Наталия Ромалийска

Таврийската българка Наталия Ромалийска: Виждам си бъдещето тук

Наталия гостува в предаването "За думите" на 29 октомври – Ден на бесарабските българи. Държи в името на празника да се споменават и българите от Таврия (българските преселници от Бесарабия, царска Русия, които след 1856 г. попадат в пределите на Княжество Молдова и след няколко години, принудени от лошото отношение на молдовската власт и подмамени..

публикувано на 30.10.24 в 16:37