На 19 октомври 1919 г. е роден създателят на българската съвременна кларинетна школа проф. Сава Димитров.
„Това е акт на признателност от всички възпитаници на кларинетната ни школа. Всички оценяват огромния труд, многото постоянство и отдаденост на Професора – казва Сава Димитров, негов внук. Професорът направи много. Когато се връща от Чехия прави революционно нещо. Той сменя системата на инструментите, на които ние свирим днес. Той успява да убеди тогавашния управленски апарат на държавата, че е необходимо да се премине към тази нова, по онова време революционна, сега я наричаме съвременна система „Бьом“.
На концерта в камерна зала „България“ на 19 ноември от 19.00 часа ще излязат няколко поколения български кларинетисти. Ще свирят Атанас Колев, бивш първи кларинетист на Националното радио, както и Данчо Радевски, и най-младият Кристиян Калоянов, и двамата от същия състав. Самият внук на Професора също ще свири заедно с Петьо Бобев и Михаил Живков от Софийската филхармония, Станимир Чанков – първи кларинетист на Пловдивския оркестър, Росен Идеалов – дългогодишен преподавател в националното музикално училище и в Националната академия, Борислав Йоцов – доцент в Националната академия, диригент и директор на Нов симфоничен оркестър, Явор Добрев. Изпълненията на музикантите ще съпровожда на рояла Огняна Соколова – „Мога в момента да я нарека титуляра на кларинетната школа в България, която съпровожда нашите студенти и ученици“.
В програмата са включени три любими пиеси на проф. Димитров: Голямо концертно дуо, оп.48 на Карл Мария фон Вебер; Соната за кларинет и пиано №1, оп. 120 на Йоханес Брамс и Соната за кларинет и пиано, оп. 167 на Камий Сен-Санс.
Последните две творби са записани от проф. Сава Димитров и проф. Люба Енчева и това са първите издадени в България произведения за кларинет и пиано в изпълнение на български музиканти.
Има ли изненада и каква е тя? „Има и тя е в решението ни всеки един от нас да избере своя любима част от тези творби, която да изпълни“.
Целия разказ на проф. д-р Сава Димитров чуйте в звуковия файл.
Повече от три (направо почти четири) години минаха, откакто излезе дебютният албум на живеещия между Амстердам и София перуански перкусионист и композитор Пиеро Епифания Осамбела Miles, los amigos , така че можем логично да наречем новото издание Psicodelia Afroperuana дългоочаквано. То е ЕР (тоест, кратък албум) от четири пиеси – първа част..
Концерта "Вишеградски традиции" ще представи Симфоничният оркестър на Българското национално радио. Двама словашки музиканти ще гостуват на Радиооркестъра. На диригентския пулт ще застане Растислав Щур, а сред солистите на вечерта ще бъде младата изпълнителка на блокфлейта Айна Марош. Началото ще даде българско произведение. С изпълнението на..
1 март Свири Симфоничният оркестър на Полското национално радио в Катовице с диригент Нестор Байона. 3.00 часа – Фредерик Шопен (1810-1849), Концерт за пиано № 1 в ми минор, оп. 11. Солист: Шимон Неринг (пиано). 3.42 часа – Ференц Лист (1811-1886), Сватбен марш из "Сън в лятна нощ" от Менделсон. 3.47 часа – Клод Дебюси (1862-1918), Делфийските танцьорки..
Операта е по едноименната пиеса на Жул Барбие и Мишел Каре, базирана върху приказки на Е. Т. А. Хофман Либрето: Жул Барбие Световна премиера (без действието "Жулиета"): 10 февруари 1881, "Опера Комик", Париж Първо изпълнение в България: 9 март 1922, София Място и време на действие - Нюрнберг, Германия; Венеция, Италия - началото на ХІХ век..
В утрото преди гласът на музиканта и актьор Игор Дамянов да озвучи събитието "Emotion Wave" , той сподели своите мисли за пътя на музиката към душите ни. В ефира на "Нашият ден" Дамянов разказа за своето откритие на музикалния талант и за пътя, който го е довел до сцената. "Аз обичам да пея, но никога не съм учил професионално, освен в..
Белодробният карцином остава една от водещите причини за онкологична смъртност в световен мащаб, въпреки напредъка в медицината и разнообразието от..
Отскоро в ръцете на специалистите и любознателните читатели е едно интересно издание, плод на дългогодишен труд – каталог на библиотеката на Осман..
Нова научнопопулярна книга открива поразителни прилики между имперския Рим и индустриалния Запад. "Защо се разпадат империите" от Питър Хедър и Джон Рапли..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
