Архитектката, която започна да строи къщи за бедни

Тя започва кариерата си проектирайки лъскави бетонни билдинги за корпорациите. От проектите и през 90-те лъха на власт, самохвалство и увереност.
"Чувствам се така, сякаш изкупувам нещата, които съм правила - казва днес  Ясмин Лари - 36 години бяха starchitect (от star-звезда и architect), но егоистичното ми пътуване свърши. Не е специално право на елита да се радва на добър дизайн."

През март 79-годишната архитектка беше удостоена с престижната награда Джейн Дрю за принос на жените в архитектурата, сред предишните лаураетки са Заха Хадид, Дениз Скот Браун и Лиз Дилър.

Ясмин Лари е почитана като първата жена архитект на Пакистан. Тя завършва архитектура в Оксфорд, след което се завръща в родината си. Получава престижни поръчки, включително финасовия и търговски център на Карачи. През 2000 г. се оттегля и започва да пише книги. Спокойният й живот приключва през 2005, когато земетресение с магнитуд 7,6 по Рихтер удря северен Пакистан, убивайки 80 хил. души и оставяйки 400 хил. семейства без покрив над главата.

"Почувствах, че трябва да отида и да помогна - казва Лари. - Нямах представа какво мога да направя като архитект, нямах познания за терена, не бях работила подобно нещо, нямах служители. Но открих, че когато излезеш от зоната си на комфорт, помощ винаги се намира."


Когато международните агенции за помощ при бедствия започват да издигат постройки от бетон и галванизирани стоманени листове, Лари и част от местните хора, лишени от дом, започват да строят с кал, камъни, вар и дърво. Работейки с доброволци, тя започва да учи хората как да строят по-сигурно, използвайки онова, което имат наоколо.

"Мисля, че често не разбираме от какъв тип помощ има нужда - казва тя. - Като външен човек, ти смяташ, че мисленето ти е правилно, но реалността е съвсем различна. Представяш си, че отиваш да помагаш на безпомощни хора, които са жертви, и за които трябва да направиш нещо. Истината е, че трябва да помогнем на хората сами да се оправят. Има толкова много, което може да бъде направено с нещата, които вече ги има, и на десетократно по-ниска цена."

Лари казва още, че процесът на възстановяване може да е част от лечението: "Катастрофите могат да са истински опустошителни и хората лесно изпадат в депресия. Но ако им възложиш нещо за правене, това наистина им помага да се възсановят. Хората често ценят повече онова, в чиято направа са участвали от нещо, което им е дадено наготово."

От 2005 насетне поредица следващи земетресения, наводнения и конфликти поддържат Лари и нейната фондация Наследство заети. Те развиват гъвкави технологии за строеж с бамбук, кал и вар, следвайки винаги принципа на ниската себестойност, нулев въглероден отпечатък и нулев отпадък.

"В помощта от бедствия има много пари - казва Лари, - но ние трябва да се съсредоточим много повече върху готовността за бедствия." Тя е много критична към "универсалните решения", използвани от международните агенции за възстановяване и техните типизирани решения.

Освен с реконструкция след бедствия, нейната фондация се занимава с нещо, което тя нарича "босонога социална архитектура".


Една от иновациите има осезаемо влияние върху живота на местните общности - бездимно огнище, чиято направа струва по-малко от 5 паунда.
Новата печка заменя традиционния модел, при който се готви на открит огън на пода, където храната лесно може да се зарази и да предизвика стомашни инфекции, освен това пушекът води до респираторни инфекции и опасност от пожар.

Проектът на Лари вдига печката на платформа, затваря я и прави готвенето по-сигурно, освен това променя статута на жената, която вече не клечи на пода, а се намира на нещо като трон.

"Наистина не го очаквах, но това промени самооценката на жените. Те се гордеят с печките си, украсяват ги и ги поддържат безупречно чисти."

Според предприемаческия модел на фондацията, група жени бива обучена как да прави печките, в замяна обучават други жени и създават кохорта професионалистки, които монетизират уменията си. От 2014-а насам са направени над 60 хил. печки, които подобряват здравето на над 400 хил. души, а местните жени предприемачки започват да печелят 25 пъти повече. 

Източник Guardian