Филмите на Аки Каурисмаки отново са на голям екран, където е препоръчително да ги видите. София филм фест, Посолството на Финландия и Домът на киното ви канят на ретроспектива на режисьора.
Аки Каурисмаки и брат му Мика са познати на българските зрители от 1994 година, когато в София беше показана панорама на най-известните им и награждавани филми.
Аки Каурисмаки се ражда на 4 април 1957 година в Ориматиле, Финландия. Бъдещият режисьор, продуцент, сценарист, актьор и монтажист учи журналистика и междувременно поработва какво ли не – пощальон, мияч на чинии, кинокритик - преди да осъзнае, че иска да прави филми. Започва кариерата си в киното като асистент режисьор на по-големия си брат Мика и започват усилено да продуцират нискобюджетни филми.
В свое интервю след международния успех на "Мъжът без минало" Каурисмаки казва, че искал да стане писател, но се опасявал, че ще се алкохолизира тежко, затова предпочел снимачната площадка, където все пак има график, екип, който зависи от теб и тези неща те карат да отложиш да си сипеш от сутринта.
"Аки Каумирсаки е силно морализаторски настроен, същевременно със страхотно чувство за хумор - казва Стефан Прохоров, който представя панорамата от филми на Каурисмаки в "Дома на киното". Става дума за режисьор, който успява да се надсмее по един разрязващ, анализиращ начин на най-съществените, болезнени проблеми на съвременното общество, особено в развития капитализъм. В почерка му се чете едновременно насмешка, но без притъпяване на остротата на проблемите. Той е автор на някой от най-човеколюбивите комедии в европейското кино.
Филмите на Аки Каурисмаки предизвикват особена форма на запалянковщина - отбелязва Прохоров. - Това, което можем да обещаем, е че със сигурност ще се закачите и ще му станете почитатели. А и едно от хубавите неща е, че филмите му не са особено дълги."
Изследването "Божества на съдбата: Архетипи. Праистория. Проявления" на доц. Мая Александрова се нарежда до класически трудове в тази област като "Златната клонка" на Джеймс Фрейзър и "Маските на бога" на Джоузеф Кембъл. Доц. Александрова, специалист по общо и балканско езикознание и социолингвистика, представя изследването в "Нашият..
Националният музей "Земята и хора" отбелязва днес Деня на дарителя. На 19 юни 1987 година музеят отваря врати за първите си посетители, след като е създаден чрез щедрите дарения на 90 български и чуждестранни учени, интелектуалци, колекционери и 65 институции и фирми. Броят на дарители и спомоществователи на музея непрекъснато нараства. За историята..
Актьорът Павел Попандов получи наградата за цялостен принос в киното на 12-ия Международен фестивал за ново европейски кино "Златната липа" в Стара Загора. Той засади своя липова фиданка в Алеята на липите в града, в която дръвчета имат и другите единайсет носители на наградата. Липата си посвети на големия ни актьор Георги Георгиев-Гец...
В One Gallery в София българският визуален артист, който от години работи в Белгия, Николай Константинов откри изложбата си "Квартет за края на времето". Проектът черпи вдъхновение от едноименната композиция на Оливие Месиен, написана и за пръв път представена пред публика в лагер за военнопленници по време на Втората световна война. Изложбата показва..
В началото на юни български независими културни оператори подписаха отворено писмо, с което призовават Министерството на културата (МК) към по-добър диалог, редовна комуникация, ясни програми и създаване на стратегия за развитието на българската култура с участието на целия сектор. От пети юни до днес, броят на подписалите го творци, културни..
"Трудно може да говорим за колко години живот е програмиран човекът. Много от проучванията в световен мащаб говорят за това, че генетично на човек е..
Въпросът как евентуалното влизане на България в еврозоната ще се отрази на пазара на недвижими имоти вълнува мнозина – както собственици, така и купувачи и..
Представете си, че сте затворени в клетка. Няма светлина. Няма свеж въздух. Няма място за движение. И няма изход. В момента това е животът на милиарди..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
