Филмите на Аки Каурисмаки отново са на голям екран, където е препоръчително да ги видите. София филм фест, Посолството на Финландия и Домът на киното ви канят на ретроспектива на режисьора.
Аки Каурисмаки и брат му Мика са познати на българските зрители от 1994 година, когато в София беше показана панорама на най-известните им и награждавани филми.
Аки Каурисмаки се ражда на 4 април 1957 година в Ориматиле, Финландия. Бъдещият режисьор, продуцент, сценарист, актьор и монтажист учи журналистика и междувременно поработва какво ли не – пощальон, мияч на чинии, кинокритик - преди да осъзнае, че иска да прави филми. Започва кариерата си в киното като асистент режисьор на по-големия си брат Мика и започват усилено да продуцират нискобюджетни филми.
В свое интервю след международния успех на "Мъжът без минало" Каурисмаки казва, че искал да стане писател, но се опасявал, че ще се алкохолизира тежко, затова предпочел снимачната площадка, където все пак има график, екип, който зависи от теб и тези неща те карат да отложиш да си сипеш от сутринта.
"Аки Каумирсаки е силно морализаторски настроен, същевременно със страхотно чувство за хумор - казва Стефан Прохоров, който представя панорамата от филми на Каурисмаки в "Дома на киното". Става дума за режисьор, който успява да се надсмее по един разрязващ, анализиращ начин на най-съществените, болезнени проблеми на съвременното общество, особено в развития капитализъм. В почерка му се чете едновременно насмешка, но без притъпяване на остротата на проблемите. Той е автор на някой от най-човеколюбивите комедии в европейското кино.
Филмите на Аки Каурисмаки предизвикват особена форма на запалянковщина - отбелязва Прохоров. - Това, което можем да обещаем, е че със сигурност ще се закачите и ще му станете почитатели. А и едно от хубавите неща е, че филмите му не са особено дълги."
"Литература в движение. Чужбина през очите на една писателка антрополог." Така беше озаглавена срещата с румънската писателка Ралука Над на събитията, които организира Румънското министерство на културата на Софийския международен панаир на книгата през декември 2024. Родената в Клуж-Напока антроположка и писателка е една от най-интересните румънски..
На Ивановден столичната галерия "Арте" се оказа тясна, защото имаше толкова много гости, с които художникът проф. Иван Газдов беше решил да сподели своя имен ден с една изложба. Изложбата се казва "Добра вибрация" и включва графики и скулптура. За първи път Иван Газдов, който работи основно в областта на графиката, плаката, илюстрацията карикатурата, и..
Предстои издаването на "Антология на съвременната румънска поезия" у нас. Подготвя се от преводачката Лора Ненковска и издател Георги Гаврилов. Съставител на сборника е румънският поет Клаудиу Комартин, който вече е добре познат у нас – бил е на фестивала "София: Поетики", представял е списанието "Поезис Интернационал", на което е главен..
Разговорът с Димитър Димитров , лауреат на престижния Цицеронов конкурс по латински език в Европа , и неговия учител Димитър Драгнев , преподавател във Френската гимназия "Алфонс дьо Ламартин" в София, разкрива вдъхновяващата история зад успеха на младия ученик, който си осигури място в Оксфорд . Димитър Димитров, едва на 19 години, споделя в..
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът продължава да се утвърждава като важен културен център на Балканите и в Европа, благодарение на богатата си програма и успешно реализираните събития. Една от позитивните новини, с които градът..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
