Световен ден за превенция на самоубийствата

Между психическите разстройства на Европа и спонтанните решения на Азия – какви са причините за отнемане на собствения живот в различни региони на света? Има ли самоубийството своя география? Вече близо 1 милион души слагат край на живота си в световен мащаб. Прогнозите на СЗО са, че броят им по-скоро ще расте. Може ли да се търси основание за усещането за безсмислие на живота по географски принцип?

В Световния ден за превенция на самоубийствата Мимоза Димитрова от асоциация „Българско психоаналитично пространство“, която работи с хора от различни раси и култури, коментира в "Нашият ден".

"Да сложиш край на живота си е много комплексно решение. Може би има някаква география на самоубийствата, но на нея не трябва да гледаме като на причина, т.е. че има причинно-следстведствена връзка между решението да сложиш край на живота си и акта да се самоубиеш и между географията, защото между тях винаги стои едно човешко същество, един субект. По-скоро да се вгледаме в човешкото същество и в тези около него, които имат значение."

Мимоза Димитрова даде пример със свой пациент от Близкия изток с поредица от опити за самоубийство, който казва, че това е политически мотивирано, започнало в юношеството, когато той е разбрал трагичната съдба и история, която има неговият собствен народ, неговият етнос и как той е бил поставян винаги на мястото на тези, които трябва да бъдат потискани и унищожавани. Даде пример и с житейския край на писателя Примо Леви. 

"Много често трябва да търсим в личната история през поколенията. И често трябва да търсим истории на загуби, които не са били преработени, не са били мислени, говорени, разказвани, а са били капсулирани" – казва психоложката.

Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.