Спомен за Федя Филкова

На 70-годишна възраст на 16 декември си отиде поетесата и преводачка Федя Филкова. Мнозина я познаваха предимно като съпругата на поета Николай Кънчев и по-скоро като преводач, отколкото като един поет, който трябва да бъде слаган наравно с другите съвременни български поети. 

"Спомням си, когато излезе нейната антология "Толкова е кратко. Стихотворения 1969-2019", Федя Филкова отказа тогава да говори за собствената си книга и разговарях с проф. Михаил Неделчев. И колкото пъти завръщах разговора към това каква е Федя Филкова като поет, толкова пъти проф. Неделчев говореше за Николай Кънчев. Не знам каква е тая орис, въпреки че Федя беше предана на Николай, поет като Федя Филкова има собствен глас, различен от този на съпруга ѝ. Неслучайно Александър Геров я нарича в писмо "българската Емили Дикинсън". Обръщайте внимание на поетите, на творците, които не шумят, не бият барабан, не развяват знамена постоянно да обясняват колоко са велики, обърнете внимание на стойностната поезия" – апелира Силвия Чолева.

"Ще ни се да вярваме, че смъртта не триумфира. Макар че смъртта триумфира дискретно и деликатно в последните публикувани стихотворения на Федя Филкова – не само в антологичната ѝ книга "Толкова е кратко". Федя Филкова беше спътница в живота на един от най-големите български поети Николай Кънчев, но тя беше абсолютно различна от него – като поет – самостоятелен, независим, опърничав... И съм съгласен, и не съм съгласен с определението, че е "българската Емили Дикинсън". Тя беше много нежна, много деликатна, тя осмисляше природата, у нея имаше извънреден такт към описанието, внушението на катастрофи. При нея колизиите бяха глухи, субтилни... и в същото време в едни много малки текстове тя съумяваше ясно и просто и да изненада читателя, и да бъде напълно непринудена, и да бъде извънредно изискана, да бъде дама, да бъде остра, да бъде предана на истината." – казва за Федя Филкова Марин Бодаков.

"Винаги съм се учудвал и възхищавал на Федя – тя беше аристократ и се държеше като аристократ. Толкова фина, нежна, обрана... а в същото време тя никога няма да бие тъпана за себе си и винаги се радваше на чуждите успехи. Затова и направи наградата на името на Николай Кънчев и "Поетичен Никулден". С нейната смърт изгубихме един изключителен човек, който само с жест може да те възпита и да те въздържи да не направиш някоя дивотия. С нейната смърт светът стана доста по-сив. Светът помръкна..." – разказва Митко Новков.

В звуковите файлове можете да чуете спомените на Силвия Чолева, Митко Новков и Марин Бодаков.