Премълчаната история на слуховете от средновековна България до днес

Ролята на слуховете в европейската историята са факт. Първите, които са достигнали до нас, датират още от времето на варварските нашествия на Балканите. Те започват от IV и продължават до VII век и поради липсата на интернет и социални мрежи мълвата и новината са се предавали на ухо, чрез пратеници и съгледвачи. Тези истински или фалшиви вести са въздействали върху решенията на царе и императори, върху тяхното поведение, което не бива да ни учудва. 

Подобни примери за обществената „служба“ на слуховете откриваме в аналите на Първата българска държава, както и в летописите на Второто ни царство, а също и около управлението и смъртта на повечето ни владетели буквално гъмжи от истории, предания, слухове и легенди. Като започнем от хановете Тервел, Крум и Омуртаг и стигнем до царете Симеон, Калоян, Иван Асен II, Ивайло и Михаил III Шишман... 

С една дума – слуховете са част от военната, политическата и религиозната история на средновековното ни отечество, възникнали в резултат на различни драматични събития, възцарявания или неочаквана кончина на даден владетел.

Повече по темата можете да научите от разговорите с историците проф. Петър Ангелов и проф. Никола Г. Алтънков, както и публицистът Калин Тодоров.