Ролята на слуховете в европейската историята са факт. Първите, които са достигнали до нас, датират още от времето на варварските нашествия на Балканите. Те започват от IV и продължават до VII век и поради липсата на интернет и социални мрежи мълвата и новината са се предавали на ухо, чрез пратеници и съгледвачи. Тези истински или фалшиви вести са въздействали върху решенията на царе и императори, върху тяхното поведение, което не бива да ни учудва.
Подобни примери за обществената „служба“ на слуховете откриваме в аналите на Първата българска държава, както и в летописите на Второто ни царство, а също и около управлението и смъртта на повечето ни владетели буквално гъмжи от истории, предания, слухове и легенди. Като започнем от хановете Тервел, Крум и Омуртаг и стигнем до царете Симеон, Калоян, Иван Асен II, Ивайло и Михаил III Шишман...
С една дума – слуховете са част от военната, политическата и религиозната история на средновековното ни отечество, възникнали в резултат на различни драматични събития, възцарявания или неочаквана кончина на даден владетел.
Повече по темата можете да научите от разговорите с историците проф. Петър Ангелов и проф. Никола Г. Алтънков, както и публицистът Калин Тодоров.
Днес ни се вижда най-естествено да имаме по три имена – лично, бащино и фамилно, макар че тричленната именна система е сравнително нова в историята ни – от следосвобожденско време. Все по-малко хора обаче знаят и помнят, че има още един вид име и то е родовото – името, с което преди десетилетия и векове е бил назоваван родът, към който е..
Институтът по полимери е научно звено в направление "Нанонауки, нови материали и технологии” на Българската академия на науките. Мисията на Института по полимери е да извършва научни изследвания, иновационни дейности и обучение в областта на полимерите и полимерните материали, които допринасят за развитието на науката и технологиите и са в полза..
Навръх петстотингодишнината от рождението на фламандския класик на ренесансовото изобразително изкуство – художника Питер Брьогел-Стария, говорим за митовете в историята и интерпретацията им в различни сфери на познанието и културата. Събеседниците – културологът Митко Новков, изкуствоведът Любен Домозетски, преподавателят и общественикът Младен..
Една странна тематична амалгама "замесихме" в поредното издание "За здравето". Гостуваха ни двама експерти: доц. Владислав Младенов, уролог, и анестезиологът проф. Атанас Темелков. Темите, върху които акцентирахме, бяха: често срещаните урологични аномалии в детската възраст, характерните и най-чести диагнози, както и свързаните с тях оплаквания при..
Ако не сте чували за турския град Фоча, вероятно ще го разпознаете по-лесно под името Фокея и от уроците по история. Защото Древната Фокея е един от йонийски полиси, разположени по Егейското крайбрежие на Мала Азия. Някога градът е бил толкова силен и проспериращ, че е имал правото да сече собствени монети – и от злато, и от сребро. А върху тях е..
Балет "Арабеск" ще открие петото издание на Софийския фестивал на музикалния театър с новия си спектакъл "BarrocoLife/Съвършенното несъвършенство"...
В с. Лилково, община Родопи, започва фестивалът на българската легенда "Самодивско сборище". Събитието е насочено към опазване на нематериалното културно..
Спектакълът "Дон Жуан" на Народния театър в Ниш гостува на първата ни сцена. На 20 юни от 19 часа една от най-противоречивите и вълнуващи фигури в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
