Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Интригуващо за природата на скуката

„Млада декадентка“, картина от Рамон Касас
Снимка: Wikipedia

Замисляли ли сте се кое е общото между нас, съвременните хора, и литературните герои, Евгений Онегин например, или Ема Бовари, или знаменитата компания на лорд Байрон, Пърси Биш и Мери Шели? Скуката! Упадъчното френско ennui, декадентският сплин, диаболичната руска хандра – всички те са специалитет на привилегированите класи, които са разполагали със свободното време да бездействат.

С появата на нормирания работен ден, времето за почивка и пребогатото изобилие на дейности, с които да запълваме времето си, скуката се е демократизирала и е достъпна за всички нас. Останало ли е нещо от аристократичния ѝ шлейф, или под него се крият други емоции? – чуйте д-р Ирина Лазарова, председател на Българската асоциация по когнитивно-поведенческа психотерапия.


През 1985-а американският професор и медиен теоретик Нийл Постман издава книгата си „Забавлявайки се до смърт“, в която твърди, че съвременният свят е бил предусетен много по-добре от Олдъс Хъксли, а не от Джордж Оруел. В прочутата си антиутопия „Прекрасният нов свят“ Хъксли рисува едно общество, контролирано и манипулирано чрез пристрастеността си към забавленията, а не от контрола и репресията, както е при Оруел. Спомнете си героите на Хъксли отдадени на безсмислен труд, последван от повърхностни забавления, усилени от сладкия опиат сома, който ловко ги отклонява от всяка среща със себе си.

Прехранването със стимули от най-ранна възраст води до глад за свръхстимули по-късно. Вместо да натоварваме децата си с многобройни занимания „за тяхно добро“ или в надпревара с останалите родители, можем да спрем за миг и да се вгледаме в тях. Оставени на себе си, децата не познават скуката. Те намират начини да изследват и наблюдават света и ако се опитаме да погледнем през техните очи, никога няма да се отегчаваме.

„Ако детето е непрестанно стимулирано, се получава едно „бързо живеене“ и до двайсетгодишна възраст вече знаеш толкова много, макар и повърхностно понякога, и си пробвал всичко, и се оказва, че не можеш да формираш елементарни мечти, които да те стимулират, отбелязва д-р Лазарова. Презадоволеността отваря вратата на патологичната скука, а тя води до усещане, че светът ти дължи нещо, че нещо ти се полага. Най-естественият порив е, когато нещо ти липсва, да положиш усилие, да тръгнеш нанякъде, да пробваш различни неща, за да намериш онова, което ти липсва“.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Пътешествията по света на един преводач

Марко Видал е поет, но също така и преводач от български на испански език. Човек, който обича да пътува чрез езиците и културите. Издател на едно съвсем малко и ново издателство, посветено на превода и популяризирането на литературата на малките езици. А само една малка част от неговите литературни маршрути минават през Испания, България, Узбекистан...

публикувано на 20.02.25 в 08:22
„Обесването на Васил Левски“, худ. Борис Ангелушев, 1942

Левски: история и национална митология

152 години след обесването на националния герой Васил Левски говорим за личността и делото на Апостола по два познавателни вектора. Първият – историческата наука за тази забележителна фигура от нашите националноосвободителни усилия, а вторият – образът на Левски както в произведенията на класиците, така и в произведенията на нашите съвременници...

публикувано на 19.02.25 в 17:57

Как се рецитират стихове за герои

На 18 и 19 февруари с тържествени прояви България отбеляза 152 години от гибелта на най-светлата личност в историята на нашето национално възраждане и освобождение от петвековно потисничество и безправно съществуване в рамките на Османската империя. Васил Иванов Кунчев, Дякон Игнатий, Апостола, Левски – не просто обаятелен образ на герой, мъченически..

публикувано на 19.02.25 в 16:31
Медресето Хатуние в Караман

Караман – истории от Анадола

"Т ук, където се намираме сега, в Централен Анадол, са много почитани думите на персийския поет и философ Мевляна Джеляледдин Руми, който казва: "Ела, който и да си ти", разказва туристическият гид Гирай УУр Йозджаш. И той обяснява, че на територията на Република Турция днес съществуват седем региона, със седем различни климата, дори със седем..

публикувано на 19.02.25 в 13:05
Носител на наградата

Еврика! Успешни българи: д-р Мария Аргирова

Мария Аргирова.  Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд...

публикувано на 17.02.25 в 17:00