Човек трябва да има сърце и ум за доброто и вълшебствата, а също и желание да помогне на другите. Има ли това, има и сигурен билет за магичните светове, в които ще го пренесе „Еми и крадецът на сенки“.
Вярно е, че Еми е горд притежател на коси, които греят във всички багри, носи със себе си и магичен куфар. Дъщеря е на Радост и Тъга, а спътникът ѝ в пътешествията, Виктор, е момче, което е опитало от горчивото в живота и с чиста душа се хвърля в битката с безсмъртния и ексцентричен поробител на души. Обаче читателят също може да премине границата между чернотата на Нищото и безчет непознати и чудновати пространства, за да се се озове в света на светлосенките. Трябва му само новият роман на Марин Трошанов.
Авторът, популярен с трилогията „ЛАМЯ ЕООД“ и носител на наградата „Перото“ за фантастично-образователната комиксова поредица „Роботът Чапек“, среща любителите на вълшебните сюжети с една „история за предизвикателствата – били те истински или въображаеми, пред които се изправяме ежедневно“. За среща му помага и илюстраторката на книгата Ралица Мануилова.
Еми е реално съществуващо момче – Таня от влака, с която Трошанов се запознава случайно, пътувайки към морето, а Виктор донякъде е самият той и всички деца на 90-те. С „Еми и крадецът на сенки“ авторът говори за порастването и надрастването на различията в името на нещо по-голямо.
На 20 май от 19:30 часа в „Терминал 1“ всички, които обичат вълшебствата и приключенията, ще направят най-логичното нещо – ще преминат в друг свят. Или по-точно – в един от много, за които пише Марин Трошанов.
За да се подговите за официалната премиера на романа му, който иначе е наличен в книжарниците, чуйте звуковия файл.
В него Трошанов разказва и за това кой е крадецът на сенки в съвременния свят, какво означава да израснеш в 90-те, как едно пътуване във въображаеми светове те среща и с първата любов и защо играта на противоречия е основополагаща за нашето битие.
Съвсем не на шега на 1 април в галерия "Ракурси" Валентин Ангелов подреди изложба със свои картини под името "Понякога вали през април". Това е неговата 13 експозиция в галерията и е поглед към търсенията му през последната година. Посетителите ще се насладят на серия от маслени платна, акварелни рисунки и графики. Сюрреалистичните му..
Когато чуем израза "двойнствен живот", често си представяме човек, който може би не води много честен такъв. В контекста на професиите обаче, това може да вземе невероятни обрати, които будят повече възхищение, отколкото съмнение. Такъв е случаят и на Ния Атанасова. Основното ѝ занимание е детската хирургия, но извън него е развила страстта да..
Константин Павлов е признат като оригинален творец със силно влияние върху модерната българска поезия и култура. Той е между най-значителните български поети на XX век. Поетът, драматург и киносценарист е роден на 2 април 1933 година. Завършва гимназия през 1952 г. Следва право в Софийския държавен университет . Работил е като редактор в Радио..
Четем будистки приказки за щастие. Те са от сборника "Отвори сърцето си" с вдъхновяващи истории за надеждата, любовта и прошката, за превъзмогването на страха и освобождаването от страданието, които отразяват мъдростта на будизма. Авторът е Аджан Брам , англичанин, завършил физика в Кеймбридж, който решава да стане будистки монах в Тайланд и..
В рубриката Културен отпечатък на предаването Terra Култура акцентът този път пада върху изключително любопитно заглавие – дебютния роман на легендарния музикант Пийт Таунзенд, "Тревожни години" . Повод за разговора е излизането на българското издание, а специален гост в студиото е редакторът на книгата Юлия Петкова. Издателство..
На 7 април – Деня на здравния работник, отбелязваме значимостта на хората, които се грижат за здравето ни не само в болничните зали, но и чрез словото...
Представете си ярко розово езеро със захарно бели облаци… във водата. Трудно е дори за разюздано въображение. А такова място съществува! Селото около..
Първите стипендии "Контрасенсус" за млади учени и насърчаване на изследователското любопитство, в чест и памет на проф. Ивайло Дичев, бяха връчени в края..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg