„Варна Лит“ отново посреща литературата с отворени сърца и очи. Между 1 и 5 юни Международният литературен фестивал ще се включи в празненствата по повод „Варна – 100 години културен град“, като предложи срещи с изтъкнати български писатели, актьори, музиканти, журналисти и общественици.
Фестивалът започва през 2017 година с идеята литературата да „влезе“ в класните стаи, но не като задължителен предмет за изучване, а с лицата на своите съвременни български автори. В началото акцентът е насочен към детско-юношеската публика и детското четене, но с тазгодишното издание „Варна Лит“ се обръща и към най-малките. За тях фестивалът е подготвил творчески работилници, разговор на тема „Деца/Възрастни/Деца“ с авторките Вера Асенова, Катя Антонова и Нуша Роянова и караоке с „Маргаритка“ – проектът на Виктория Терзийска, позната като Вики от „Мастило“, и Яна Липованска.
„Навикът да имаш книга в ръката си започва много преди и трябва да започва много преди да можеш да четеш“, обясни в „Артефир“ един от учредителите на фестивала – писателят Захари Карабашлиев. Той добави още, че трябва „да се прехвърли този мост – условно казано – център София и периферия Варна“.
„Аз много държа да направим нужното културата да спре да бъде толкова центростремителна, а да бъде навсякъде в населените места, където има хора, които четата, които мислят и мечтаят.“
Точно за тези хора „Варна Лит“ организира и среща с три познати женски пера в родната литература – Здравка Евтимова, Виктория Бешлийска и Мария Касимова-Моасе, които ще се опитат да поберат световете на книгите си в дискусията „Език/Свят/Език“. Водещ на събитието ще бъде Георги Тошев, който в един от фестивалните дни ще говори и за това как се разказват актьорите в книги.
В рамките на „Варна Лит“ 2021 миналото и бъдещето ще се срещнат в „сегато“, в което ще бъдат Захари Карабашлиев и Георги Господинов. На 2 юни, в един разговор на тема „Минало/Бъдеше/Минало“, модериран от журналиста Георги Милков, те ще общуват с публиката, ще си спомнят с нея, ще мечтаят и ще се потревожат, ако е необходимо, „защото иначе би означавало да сме нечувствителни“ към живота и всичко в него.
Тазгодишното издание на фестивала включва не само литературни, но и музикални и филмови изживявания, за които можете да прочете повече в сайта на „Варна Лит“. Той ще бъде открит на 1 юни с връчване на наградата „Позиция“ на писателя по сърце и лекар по призвание Людмил Станев.
А каква е позицията на самия фестивал, има ли време за мечтите и кои наричаме „Герои сега“ – чуйте от Захари Карабашлиев в звуковия файл.
"Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до края на 90-те години на ХХ век. Техен организатор е Петко Желязов, водещ и модератор в платформата "Рацио" и Кристина Тужарова, дългогодишен лектор и основател на инициативата "История на изкуството..
Носталгично дивертименто Люлееше лятото своите тежки камбани. По устните лепнеше сладкият сок на живота. Светът нямаше сенки. В реката се стапяха бавно дори неясните очертания на хоризонта. Аз знаех, че този ден няма да се повтори, но времето беше отключило катинара си и тихия ход на нашата смешна история отмерваха не часове и..
Издателство "Библиотека България" обяви победителите от VI Национален литературен конкурс "Вие пишете, ние четем" . Над двеста автори участваха в тазгодишното издание на конкурса с поезия на тема: "Монолог на хвърления камък". С отзвук от завършилия VI Национален литературен конкурс в "Артефир" гостуват писателите и издатели Симеон Аспарухов и..
"Принцесата на Бухенвалд" е доказателство, че в историята на Втората световна война няма пощадени. Испанската авторка Ана Андреу Бакеро гостува в България, за да представи своя дебютен роман, разказващ печалната история на Мафалда Савойска – сестра на царица Йоанна Българска. "Попаднах на историята на Мафалда изключително случайно",..
Германско-австрийският писател Даниел Келман гостува в България, за да представи най-новия си роман "Светлина и сянка". Книгата излиза в превод на Жанина Драгостинова и разказва историята на австрийския режисьор Георг Вилхем Пабст, който добива слава с няколко големи филма от епохата на немския експресионизъм. Пабст остава спорна фигура и до днес..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
В навечерието на освобождаването на поредните трима израелски заложници, според споразумението между Израел и Хамас, разговаряме в "Мрежата" с Димитър..
Преподавателката във Факултета по математика и информатика на Софийския университет коментира идеята на министъра на образованието и науката Красимир..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg