Знаете ли къде се намира Калимок? Калимок се намира в близост до град Тутракан, махала, просъществувала до края на 50-те години на XX век. Мястото е заобиколено отвсякъде от Голямото блато и това е от съществено значение за историята, която ви разказваме. Днес територията на селото попада в защитената местност „Калимок-Бръшлен“. Там е създадена и Биологичната експериментална база „Калимок“. Но преди няколко години на шепа ентусиасти им хрумва една идея – да направят изкуствен остров, където да се опитат да привлекат къдроглавия пеликан.
Съвместен екип от експерти на Дружеството за защита на птиците, дирекция на Природен парк „Персина“, дирекция на Природен парк „Русенски Лом“ и „Калимок-Бръшлен“ ЕООД изгражда наколна дървена конструкция. Няколко години по-късно могат да се пренапишат учебниците – у нас е сформирана нова гнездова колония на застрашения къдроглав пеликан. Птиците заемат изкуствения остров в зона Натура 2000 в „Комплекс Калимок“ и това е третото гнездово находище на вида в България, заедно с тези в езерото Сребърна и остров Персин.
Тази история ни разказва Свилен Чешмеджиев от Българското дружество за защита на птиците, който е един от онези хора, които преди години са си казали: „Какво ще стане ако...“.
„Комплекс Калимок“ край Тутракан е влажна зона с международно значение за опазване на редица водолюбиви видове птици. Днес там се намира нова колония от къдроглави пеликани, което е успех за всички природозащитници и стъпка в правилната посока за опазване на къдроглавия пеликан, който е критично застрашен в България. „А сега всички сме в очакване на първите малки къдроглави пеликани да се излюпят успешно в новата колония в Натура 2000 зона „Комплекс Калимок“, казва Свилен Чешмеджиев от БДЗП, отговорник по опазването на вида.
Събитието се проведе за четвърти път с домакинството на Биологическия факултет на Софийския университет. То увенчава целогодишната работа на ученически научни клубове в цялата страна. Фондация Сай Хай е основана от Ели Стойкова и Ренета Богданова с цел и мисия да насърчава и подпомага заниманията с наука и изследователския подход в обучението на..
Днес ни се вижда най-естествено да имаме по три имена – лично, бащино и фамилно, макар че тричленната именна система е сравнително нова в историята ни – от следосвобожденско време. Все по-малко хора обаче знаят и помнят, че има още един вид име и то е родовото – името, с което преди десетилетия и векове е бил назоваван родът, към който е..
Институтът по полимери е научно звено в направление "Нанонауки, нови материали и технологии” на Българската академия на науките. Мисията на Института по полимери е да извършва научни изследвания, иновационни дейности и обучение в областта на полимерите и полимерните материали, които допринасят за развитието на науката и технологиите и са в полза..
Навръх петстотингодишнината от рождението на фламандския класик на ренесансовото изобразително изкуство – художника Питер Брьогел-Стария, говорим за митовете в историята и интерпретацията им в различни сфери на познанието и културата. Събеседниците – културологът Митко Новков, изкуствоведът Любен Домозетски, преподавателят и общественикът Младен..
Една странна тематична амалгама "замесихме" в поредното издание "За здравето". Гостуваха ни двама експерти: доц. Владислав Младенов, уролог, и анестезиологът проф. Атанас Темелков. Темите, върху които акцентирахме, бяха: често срещаните урологични аномалии в детската възраст, характерните и най-чести диагнози, както и свързаните с тях оплаквания при..
Какво се случи с "Голямото жури" на "Дарик", как продължава "Журито" в интернет пространството, какво е елементаризиране на журналистиката,..
В с. Лилково, община Родопи, започва фестивалът на българската легенда "Самодивско сборище". Събитието е насочено към опазване на нематериалното културно..
В рамките на рубриката "Темата на деня" актрисата Касиел Ноа Ашер повдигна болезнени, но нужни въпроси за състоянието на културата у нас и ролята на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
