Късно или никога – за съжаление това е изборът след десетилетия премълчаване, заглушаване и потулване на истината за принудителното обезбългаряване на български етнически и езикови землища, прогонване на хиляди българи от родните им места и разрушаване на „непокорни“ села, останали извън границите на страната ни след войните от началото и средата на ХХ век. След като държавата ни най-сетне гласно и категорично изказа позиция за историята на създаването на република Северна Македония и нейния официален език, остава да се надяваме, че този път няма да превие гръбнак пред някоя нова коминтерна или голям брат. Трябва обаче и да продължим със следващите премълчани истории.
Такава е драматичната съдба на българите мюсюлмани и християни от Родопите, които след начертаването на политическата карта на днешна България се оказват разделени от близките и съседите си, от къщите и нивичките си, от храмовете и гробовете на дедите си. Тези, които се спасяват, бягайки в Родината, макар и трудно, продължават нататък като част от българския народ, запазвайки родния си български диалект редом с книжовния език. Други обаче остават в селата и къщите си, вече в пределите на Гърция. Те нямат избор, забранено им е да говорят български и да се назовават българи, заличават се църковни надписи и се разрушават надгробни паметници.
Изповядващите исляма са подложени на активна турцизация от съседна Турция чрез религията и образованието. Поради свръхактивността на турската страна обаче процесът излиза от контрол и гръцките власти променят тактиката – измисля се нов „етнос“ със свой език – така нареченият „помашки“. Съчиняват се „граматики“ и речници. Истината излиза наяве, когато жители на различни селища случайно откриват, че общувайки на местния старинен говор и на „помацки“ всъщност говорят един и същи език, макар и много повлиян от официалния гръцки и привнесения турски. Под белосаните църковни стени прозира по някоя дума или буква от старобългарския надпис на оригиналните фрески. В надгробни плочи се срещат фамилни имена, недвусмислено говорещи за българския произход на съвременния гражданин на съседната нам страна. Дали ще дойде времето тези потомци на българите, насилствено откъснати от родния корен, които пазят диалекта и спомена за българската си принадлежност, да говорят без страх за произхода и езика си. Дано. Достойна за уважение е проучвателската работа на български учени, които въпреки спънките, недоверието или откритата враждебност, издирват и запазват свидетелствата за езика и историята на българите, останали на юг от границата.
Доц. Георги Митринов гостува в предаването с вълнуващ разказ за разноликата история на братята ни по кръв и език.
Мария Аргирова. Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд. Освен..
Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..
XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. Представени са над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология – от праисторията до Късното средновековие. Находките..
Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент Охридски". Доц. Стойно Стойнов от Института по молекулярна биология на БАН е един от двамата делегати за България в Лабораторията. "В Института по молекулярна биология имаме доста лаборатории, които..
Наричат двумилионния град Коня в Република Турция "културната и духовна столица на страната". Наричат го още "градът на Мевляна" и "градът на дервишите". Наречен е на името на Мевляна Руми – световноизвестният суфитски мистик, поет и философ, живял в Анадола преди близо осем века. Като прозвището Мевляна – водач, учител, той получава заради учението..
XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния..
Националното училище по танцови изкуства ще отбележи 20 години специалност "Модерен танц" със спектакъл на 26 февруари в зала 2 на НДК "Азарян" от 19..
Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg