Излезе „Етнолингвистичен речник на българската народна медицина“. Изданието е дело на авторски екип от Института за български език при БАН и представя богатството от диалектни и запазени в старобългарските ръкописи наименования на болести, билки, лекове, лечители и лечебни практики. То е първото, което насочва вниманието към езиковата страна на темата, разглеждана досега предимно от гледна точка на етнологията и фолклористиката.
Статиите са подредени според съвременните речникови определения за понятията, последвани от диалектните названия и обозначения на географското им разпространение или източникът, в който са открити. Групирани са тематично в рубрики и подрубрики. Освен разнообразието от диалектни названия на болестите, симптомите, нарушенията във функциите на човешкия организъм и лечебните практики речникът съдържа и етнолингвистична част, в която са отразени схващанията на предмодерния човек за произхода на болестите, причинени от нечисти сили, демони, магии и урочасвания и за подходящото им лекуване и предотвратяване.
Огромното по обем и разнообразие диалектно богатство, събрано в речника, за пореден път показва общобългарския характер на диалектите от Мизия, Тракия и Македония и потвърждава очертанията на българското езиково и етническо землище, надхвърлящо днешната политическа граница на държавата ни.
Речника представят доц. Марияна Витанова и доц. Ваня Мичева от авторския екип.
Мария Аргирова. Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд. Освен..
Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..
XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. Представени са над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология – от праисторията до Късното средновековие. Находките..
Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент Охридски". Доц. Стойно Стойнов от Института по молекулярна биология на БАН е един от двамата делегати за България в Лабораторията. "В Института по молекулярна биология имаме доста лаборатории, които..
Наричат двумилионния град Коня в Република Турция "културната и духовна столица на страната". Наричат го още "градът на Мевляна" и "градът на дервишите". Наречен е на името на Мевляна Руми – световноизвестният суфитски мистик, поет и философ, живял в Анадола преди близо осем века. Като прозвището Мевляна – водач, учител, той получава заради учението..
XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния..
Националното училище по танцови изкуства ще отбележи 20 години специалност "Модерен танц" със спектакъл на 26 февруари в зала 2 на НДК "Азарян" от 19..
Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg