Местната власт у нас – по-скоро функция на локални бизнес интереси, отколкото на политики

В Европейската седмица на регионите и градовете – поглежд към българската представа за местна власт и политика. Тази година седмицата е под мотото “Заедно за възстановяване“. Това е най-голямото събитие за регионална политика в Европейския съюз.

• „Заедно за възстановяване“ – Европейска седмица на регионите и градовете 

• Община Стара Загора се включва в Европейската седмица на регионите и градовете
  

Темата коментира в “Нашият ден“ политологът Страхил Делийски.

“Много често отношението към местната власт определя отношението към властта изобщо. Така че е изключително важно каква е степента на легитимност.

Тук идва този голям проблем, който се задълбочава в България с всеки следващи местни избори, и това е, че местната власт в България по-скоро е функция на локални бизнес интереси, отколкото на политическите процеси изобщо – и на национално, и на местно ниво.

Доказателствата за това са много. Първо, преминаваме към най-директното доказателство и то е – всякакви причудливи коалиции от всякакви партии по една или друга форма – “за доброто на общината“ или подобни. Има стотици примери. Това е ключ към реализирането на тези бизнес интереси в местната власт.

Другото нещо е способността на партиите на централно равнище да виляят на местно равнище. Особено с управлението на ГЕРБ, този процес стана много видим.

ГЕРБ имаха проблеми на доста места от тази гледна точка. Имаме една специфична прослойка на местно равнище, която упражнява властта, впоследствие тя се легитимира политически и търси политически връзки. Това е логиката.

Проблемът е, че този тип реализиране на клиентелистки отношения на равнището на местната власт до голяма степен, първо, изсмуква ресурс от местната общност, защото бюджетите се преразпределят в името на тази малка шепа хора.

И второ, прави местната власт изключително зависима от централната, именно  по линията на придобиване на допълнителен ресурс, който местната клиентела да усвои.

Когато говорим за този модел, той естествено не се реализира 100% в общините в България. Но трябва да си признаем, че е доминиращ и до голяма степен определя отношението на гражданите към местната власт.

Големият разговор е в контекста на тези срещи в Брюксел. Изключително важно е да разберем, че от тук нататък все повече ще трябва да разчитаме на органите на местното управление – както на равнището на политическото управление, така и на равнището на създаването на доверие в системата като цяло.

Със сигурност трябва повече самочувствие и децентрализация от страна на местната власт. Трябват подготвени хора, които могат еманципирано да разбират, да интерпретират и да водят управленските политически процеси, което е сложно с оглед на тежката демографска картина в огромна част от българските общини.

Тук идва и третият проблем, една смислена, целенасочена, мъдра, истинска регионална политика в центъра, на която да седят специфичните интереси на различните общини и региони в България.

Поредица от демографски изследвания показват именно това, че имаме цели регион и общини, които са напът да се превърнат в т.нар. “демографски пустини“."

Местна власт и “феодални владения“

"При всички положения има такова нещо. И затова също не се говори от вчера. По-лошото е, че се говори все повече.

Това е до голяма степен, от една страна, функция на модела, за който вече стана въпрос, от друга, е резултат от специфичното икономическо състояние и обща демографска картина на тези отделни региони.

Стигнахме дотам, че цели региони са с толкова ниска степен на смислена заетост, въпреки разговора, че в България няма безработица. Дори и да има работа, става въпрос за изключително ниско платена работа, ако изобщо има. Тя не е постоянна, което превръща ежедневието на голяма част от работещите във функция на целите на техните работодатели, а оттам те се превръщат и в машини за гласуване."

По региони

"В Северозапада са най-тежките проблеми и това е видно. Тук става въпрос и за инфраструктура, и за човешки капацитет, и за икономика – за всичко. Демографската политика е нещо изключително комплексно.

От другата страна е Юга – там нещата изглеждат по-позитивни от гледна точка на демографската динамика, но в никакъв случай не можем да кажем, че българският южен регион се развива с такива темпове, които ни позволяват да кажем, че той е развиващ се регион в Европа – не е достатъчно.

А иначе този порочен модел на местно самоуправление, за който говорихме в началото, той не е характерен само за по-слабо развиващите се региони – има го и на Северозапад, и на Юг. В този смисъл той не е функция от това колко е развит даден регион, той е функция от самото разбиране за правене на политика."