Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Словното богатство на Учителното евангелие на Константин Преславски

Международен екип от учени работи по съставянето на двуезични речници старобългарско-гръцки и гръцко-старобългарски към значимото средновековно произведение. Учителното евангелие е сбирка от 51 беседи за неделните дни, включваща основно преводни текстове от Йоан Златоуст, Кирил Александрийски и други църковни отци. Едно от дидактичните слова, уводните и заключителните части на останалите и забележителната Азбучна молитва са оригинални авторски творби на талантливия книжовник Константин. Учителното евангелие е едно от малкото запазени преводни произведения от края на IX век, чийто преводач е известен, а съчетанието от преводни и авторски текстове е благодатно за изследване на авторския стил и преводаческото майсторство на книжовника. Азбучната молитва е един от първите поетични шедьоври в старобългарската литература и свидетелства за изключителната ерудиция и талант на автора. 

Когато говорим за преводната и оригиналната литература от това време, трябва да имаме предвид, че старобългарският език се изгражда като книжовен тъкмо в „лабораторията“ на първите ни книжовници. Затова и в един текст могат да се открият по няколко преводни варианта на една и съща дума. Цялото това богатство от думи и форми в Учителното евангелие ще бъде обработено, систематизирано и представено в печатен и дигитален вид при завършването на проекта. В процеса на работа се откриват и неизвестни досега ръкописи, съответстващи на старобългарския превод. 

Друг очакван резултат от дейностите по съставяне на речниците са програмни продукти за обработка на средновековни ръкописи, които са в процес на разработване и изпитване. Основната част от работата все пак е огромният „черен“ лексикографски труд на специалистите, който се отплаща с резултата – речници, които са практически неостаряващи, подчертава ръководителката на проекта проф. Лора Тасева от Института за балканистика с център по тракология към БАН.

Чуйте повече от звуковия файл.

Снимки – Словното богатство на Учителното евангелие на Константин Преславски, ФБ профил и uchitelnoevangelie.eu

ВИЖТЕ ОЩЕ
Акад. Атанас Атанасов

Акад. Атанас Атанасов: Храната има енергия, която влияе върху нас

Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..

публикувано на 19.07.25 в 09:40
Валентин Георгиев

Еврика! Успешни българи: Ивайло Къртев

Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..

публикувано на 14.07.25 в 17:05
д-р Чавдар Ботев

Д-р Чавдар Ботев: В България има условия за лечение на постковид синдром

"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..

публикувано на 14.07.25 в 09:40

Национален природонаучен музей, епизод 1: История и запознаване

Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..

публикувано на 14.07.25 в 09:10

Южночерноморският ни Вавилон

Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..

публикувано на 13.07.25 в 12:05