Светослав Малинов: Санкциите са единственото, което ЕС може да предприеме срещу Русия

Всяка година ЕП връчва наградата „Сахаров“ за свобода на мисълта. Наградата е учредена през 1988 година и носи името на съветския физик и политически дисидент Андрей Сахаров. Миналата година тя отиде при Светлана Тихановска и Вероника Цепкало, част от Демократичната опозиция на Беларус, които към днешна дата са почти смазани от режима на Лукашенко. Тази сряда наградата „Сахаров“ бе присъдена на Алексей Навални. Получи я неговата дъщеря, Далия, защото Навални също е смазан, поне физически, в затвора от режима на Владимир Путин.

За смисъла на наградата „Сахаров“, фигурата на Алексей Навални и опитите недемократичните режими да бъдат променени или поне укротени, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ Светослав Малинов, преподавател по политология в СУ „Св. Климент Охридски“.

„Това наистина е награда на ЕП, който обаче представлява гражданите на Европа, така че тази награда е все едно от името на мнозинството на гражданите на Европа. Носителите на тази награда са хора, чиито права са потъпкани от държави, където няма свобода на мисълта и където не просто няма демокрация, но и защита на елементарни човешки права.“

Твърдостта на ЕС

„ЕС е общност на правото, а правото не дава възможност на европейските институции да се намесват в такива режими. Освен това ЕС е сложна конструкция, която в голяма степен зависи от политическата воля, изразена в избор на правителства. Е в момента, ако министър-председателите – главите на изпълнителната власт, се съберат на едно място, няма да достигнат до това единство и категоричност, която се иска на много хора. Така че ЕС не е нито безсилен, нито безпомощен – той е някъде по средата и от време на време може да взима по-решителни мерки. Но силата на ЕС не е в ЕП, а в Съвета, където се събират главите на изпълнителната власт – те могат да взимат решения и да принуждават ЕК да ги изпълнява, но там няма консенсус. И знам, че това не звучи нито оптимистично, нито много ясно.“

Това е Русия

„Русия е държава, която е суверенна, която измисли понятието суверенна демокрация. Не е член на ЕС и НАТО, и няма никакво намерение да се интегрира. Не само, но се гордее, че не е интегрирана, превръщайки това в абсолютна независимост. В този смисъл, какви ресурси има ЕС да се справи с всичко това? Той не може да води търговски войни, да не говорим за истински. Това, което може, е да дава знаци и да налага санкции и да прави всичко възможно, за да се разбере, че това, което става в Русия, не е нормално.

Участта да живееш в такава Русия и да си политик, който иска демокрация там, е е тежка участ, а Навални е точно такъв политик и светът му отдава заслуженото, но няма как да промени режима в Русия. Това може би един ден ще направят самите граждани.“

Русия и Украйна

„Няма особен арсенал във външната политика в такива ситуации. Санкциите са единственото най-силно и най-разумно нещо, което може да предприеме ЕС. И поне в това отношение ЕС е единен. Ние не можем да знаем докрай какво иска Русия, но знаем, че не иска интеграция на Украйна в НАТО и ЕС. Това е нещо, което Русия винаги може да постигне лесно, защото има сухопътна граница с Украйна и създаването на постоянни конфликти там прави Украйна невъзможна за преговори за членство, тъй като едно от условията за присъединяване е да имате мирна и стабилна граница със своите съседи. Това, което имаме в момента, е един замразен конфликт, който за жалост Русия може да ескалира във всеки един момент. Имаме обаче и много лош прецедент с Грузия, когато никой не вярваше, че Русия ще навлезе в територията ѝ и ще отцепи определени територии.

Руската държава е много безцеремонна както към международните фактори, така и към своите граждани. Тя разчита на суверенната демокрация, съчетана с радикален национализъм и превръщането дори на религията в държавен инструмент. В следствие на всичко това виждаме тъжния факт, че руските граждани приеха промени в своята конституция, изцяло в недемократична посока, готви се целият елит за много дълго президентстване на Путин. Стагнацията е факт и ЕС може поне да не дава никакви знаци на примирие.

Но, когато говорим за Русия, нека имаме предвид, че говорим за конкретен режим, който, опасявам се, се подкрепя от голяма част от руснаците, но това е естественият резултат, когато няма свобода. За да можем да знаем какво мислят свободните руски граждани, просто трябва да има свобода на мисълта, да няма заплаха за живота и политическа репресия. В момента ние виждаме тъкмо обратното – откровени заплахи за живота на определени личности и в този смисъл ще се наложи да проявим търпение. В същото време ЕС никога не трябва да дава знак, че някога анексията на Крим ще бъде приета, никога да не казваме, че Крим е руски и никога българската държава не трябва да говори, че санкциите срещу Русия са безсмислени и трябва да се премахнат. Това би било отказ от единствената морално-политическа позиция, която бихме могли да заемем в момента.

Но когато говорим за недостатъците на ЕС или на демокрацията в България, не бива да забравяме – това, че нещо не е съвършено, не означава, че не трябва да съществува и в никакъв случай не трябва да бъркаме критиката с желанието за разрушение, защото алтернатива на демокрацията няма.“