Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Предизвикателствата пред независимата сцена у нас

Снимка: @DERIDAstage

Дискусията „Независимата сцена – тук и сега“, която се проведе на Сцена „Дерида“ този уикенд, събра артисти, мениджъри, продуценти и експерти, за да обсъдят настоящите цели за постигане в бранша. „Пандемията показа, че една много голяма част от културните професионалисти и оператори работят на свободна практика или независимо, но също така стана ясно, че институционално те почти не съществуват. Законите, институциите и правилниците не ги разпознават като такива, не могат да кажат „ама ти какво животно си“ и пандемията форсира задействането на инструменти на държавата за помощ“ – казва режисьорът и драматург Стефан Прохоров, председател на Асоциация за свободен театър. „Диалогът между културните оператори и институциите трябва да тече постоянно, ритмично и с взаимна полза. Ние не сме от двете страни на една барикада, а се борим за едно и също нещо“

„Независимият сектор е прогресиращ – казва Атанас Маев, икономист и арт мениджър на Сцена „Дерида“ – Ако погледнем икономически, броят на професионалистите, които излизат на пазара на труда от учебните заведения прогресира всяка година. Артистът на свободна практика често е номад, сменя държавите, в които работи, няма работно време и място. Подпомагане на независимия сектор е неправилна дефиниция – когато се дават публични средства за реализиране на проекти , това означава , че артистите са подизпълнители на дадена цел.“

Реформи, стратегия, уреждане на статута на независимите артисти – чуйте още от предстоящите проблеми за решаване пред независимия сектор у нас в „Какво се случва“.

Снимка: ФС на Сцена „Дерида“

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Петър Димитров: На фона на мълчанието на МК "А to Jazz" ще се проведе в авариен режим

В началото на юни български независими културни оператори подписаха отворено писмо, с което призовават Министерството на културата (МК) към по-добър диалог, редовна комуникация, ясни програми и създаване на стратегия за развитието на българската култура с участието на целия сектор. От пети юни до днес, броят на подписалите го творци, културни..

публикувано на 18.06.25 в 17:30

Нюансите на пролетни цветчета в дъждовен ден

"Нюансите на пролетни цветчета в дъждовен ден" е книга, която представя хайку. В нея се съдържат произведения, написани от 10 японски и 5 български поетеси. Подбраните стихове от източните авторки обхващат периода от 17. век до днес. Изданието съдържа и "Кратък речник на някои естетически принципи, похвати и форми в японската поезия". Книгата е..

публикувано на 18.06.25 в 17:05

Проф. Йоана Дикова: Във Враца гледахме хубав театър

Театроведът проф. д-р Йоана Спасова-Дикова е председател на журито в тазгодишното издание на Националния фестивал на малките театрални форми, който се проведе за 35-и път във Враца. Това е най-старият театрален форум в България, а организатор е Врачанският драматично-куклен театър. В "Артефир" проф. Дикова представи наградените в отделните..

публикувано на 18.06.25 в 15:57

"Сияж" – изчезващият шлейф на спомена

Между 18 юни - 2 юли в галерия "Аросита" София публиката може да се потопи аромата на документалната инсталация "Сияж". За заглавието на проекта си визуалната артистка и актриса Ина Добрева пише: "Сияж" (от френски sillage) е термин от парфюмерията, описващ ароматния шлейф, който човек оставя след себе си, но същевременно и от мореплаването –..

публикувано на 18.06.25 в 15:30
Добромир Манев и  Велин Манов

Спомените на Добромир Манев

Добромир Манев, един от най-ярките майстори на изтънчено-артистичния рисунък, представя свои творби в изложбата "Спомени". Етюдите на художника излъчват и класика, и модерност. Фокусът му е вечен – животът в целия си колорит и енергията в цялата си топлота. Повечето от платната се раждат в ателието му в село Славейково до Дряновския манастир. Там..

публикувано на 18.06.25 в 12:35