В своя статия американският психолог и преподавател Питър Грей обобщава проучвания и експерименти, които доказват, че ранното академично обучение причинява вреда в дългосрочен план. Когато придобиването на академични умения като назоваване на буквите, четене, смятане и т.н. предхожда изграждането на интелектуални умения като осъзнаване, разбиране, изследване, разсъждение и пр., това води до по-лоши резултати дори в академичните тестове в по-късни години.
Още през 30-те години на ХХ век американският педагог Луи Пол Бенезет прави експеримент като изважда аритметиката от учебния план до 5 клас в няколко експериментални паралелки. Освободеното от изучаването на събиране, изваждане, умножение и деление време било използвано за разговори и дискусии по теми, интересуващи децата. Също така те били включвани в дейности, изискващи измерване и преброяване на неща, за да имат практически опит с числата и мерките. В началото на 6 клас учениците от експерименталните класове били подложени на тест успоредно с ученици от „нормални“ паралелки. Тези, които не били изучавали аритметика, се справили много по-добре с т.нар. „текстови“ задачи, свързани със ситуации, за които се изисква разсъждение и общо разбиране за измерването и числата. Учениците от традиционните класове показали по-добри резултати по аритметика. До края на 6 клас обаче децата от експерименталните класове напълно настигнали връстниците си с аритметичните задачи като запазили преднината си в логическите текстови задачи.
Експериментът на Бенезет бил забележителен и по още една причина. Той бил проведен с деца от най-бедните квартали, които по принцип винаги имали най-лоши резултати на тестовете. Педагогът се опасявал, че родителите с високи доходи и образование от богатите квартали няма да се съгласят с подобно отклонение от традиционната програма, тъй като имали високи амбиции за децата си. Изводът от този и ред други експерименти и проучвания показва, че преподаването на академични знания и умения на децата преди те да са развили мотивацията си за тях е затормозяващо и вредно, а „наученото“ без подходяща интелектуална основа е повърхностно и нетрайно.
Логично изниква и въпросът необходимо ли е толкова време и усилия да се изразходват в механично заучаване на знания и умения, които в крайна сметка не водят до трайно израстване и развитие на интелекта и личността, а напротив, ѝ вредят. Въпросът е жизненоважен в момента и у нас – при положение, че децата тръгват все по-рано в предучилищни заведения, какво и как е полезно и здравословно да изучават там, а и след това в средното училище.
В рубриката „Всичко за образованието“ разговаряме по темата с Маги Благоева, преподавателка в Центъра за демократично учене.
Три български ученички ще представят научните си разработки на един от най-престижните конкурси за млади учени – Международния научен и инженерен панаир Regeneron 2025, който ще се проведе през май в Кълъмбъс, Охайо. Те ще имат възможност да се включат в световното изложение, след като спечелиха първите три награди на тазгодишното издание..
Много пъти в "Познати и непознати" сме говорили за антисемитизма и различните му прояви, както и за най-ярката от тях – Холокоста. Връщали сме се назад в историята и сме разказвали за изгонването на евреите от Египет, за робството им във Вавилон, за едикта на Едуард I, наредил изгонването на всички евреи от Англия и довел до масови арести и екзекуции..
В "Покана за пътуване" започнахме прелюбопитния разговор с журналистката Мира Баджева за една не особено позната част от Африка – Замбия, Малави, Танзания. Тя ни разходи из резервата в Замбия Южна Луангва. Но разказът бе толкова интересен, че не стигнахме до Малави. Днес ще поправим тази несправедливост към държавата в Източна Африка. Езерото Малави..
Бежански вълни, ковид криза, бежански вълни, война в Украйна, война в Близкия изток, още бежански вълни - това е светът ни от няколко години насам. И като последици – кризи в почти всички области на живота. Най-видими са икономическата и социалната. България не прави изключение. В страната ни се увеличиха неравенството, бедността, социалните..
Нашият екип никога не е оставал далеч от най-сериозните и важни дискусии в обществото на тема "здраве". Една от тях – разграничаването и систематизирането на видовете полова принадлежност, бяха обект на разговор за транссексуалните хора и особеностите на тяхното физическо и психично здраве. Заедно с госта – акад. Владимир Овчаров, акцентирахме..
Вечно живият театър и класическата драматургия са неговата страст. Той е български режисьор с европейско измерение като творец, магьосник за актьорите...
Веднъж годишно концертната поредица "Аларма Пънк Джаз" на програма "Христо Ботев" прави концерт-подарък за публиката – при вход свобден , както в..
Нашият екип никога не е оставал далеч от най-сериозните и важни дискусии в обществото на тема "здраве". Една от тях – разграничаването и систематизирането..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg