“Моето предвиждане, че война няма да има не се сбъдна. Бяха изненадани и хора, разполагащи с много повече информация на място.“ – казва в предаването “Нашият ден“ на БНР доц. Георги Чанков, международен анализатор:
“Надявах се, защото имаше някакви податки, че при последните посещения на президента Макрон и на канцлера Шолц в Русия ще бъде направен последен опит да бъде принудена Украйна да се спазват, подписаните от нея Мински споразумения, които щяха да решат въпроса безкръвно.
Де факто Украйна щеше да остане извън НАТО, тъй като признаването на особен статут на двете републики, щеше да им позволи да блокират такова външно политическо решение. А пък търговията в посока Изток или посока Запад щеше да остане отворена за Украйна. За съжаление това е минало, вече не е останал друг ход да се сложи край на гражданската война.
За съжаление и двете страни – и Изток, и Запад се оказаха готови и за такъв развой на събитията. Очевидно руската операция бива подготвена внимателно, планирано е била дългосрочно. Западът също въвежда в действие средства. Ускори се разделянето на света на няколко валутни зони.“
Преговорите
“Единственият резултат от тези преговори беше обещание, че ще има следващи. Но следващи е неизбежно да има, тъй като при една окончателна развръзка така или иначе мирът трябва да бъде договарян. Вътре в Украйна изглежда има колебания. И не е ясно кой център на силата надделява в даден момент.
Организацията на преговорите се проведе малко странно, няколко пъти от страна на Украйна бяха сменяне възможните места за водене на преговори. Те си имат и съображения, свързани със сигурността.
Очевидно е, че ще се изчака края на бойните действия и след това ще има договорка.
Двете цели, които официално обяви ръководството на Русия е демилитаризация на страната, унищожаване на всички военни инсталации, които биха могли да се използват за заплаха на Русия.“
Чуйте целия разговор в звуковия файл.
Црънча се намира в община Пазарджик и в него живеят около 1000 човека. Край селото са разкрити останки от антично селище, с трикорабна църква в югозападния му край, датирана към V век. През VI век южно от нея, на хълма "Гергьовска църква" е построена крепост. Крепостната стена е изградена от камъни, споени с червен хоросан. Построена е да пази селището..
Националният военноисторически музей (НВИМ) показва за първи път златния венец, който цар Борис Трети поднася при откриването на Паметника на свободата на връх Свети Никола през 1934 г., както и фотографии от строежа и откриването му. Събитието ще се проведе на 3 март във филиала на музея в София, съобщават от екипа. "В обновените експозиционни..
Празниците трябва да ни обединяват, да ни дават общ фокус и морал. Затова и днешната дата е празнична за българския народ , независимо от конюнктурата и обстоятелствата. На 3 март, когато отбелязваме 147 години от Освобождението на България, за свободата и еволюцията на българските идеали говори в "Артефир" историкът доц. Тодор Чобанов: "Това, което..
Калофер – град с дълбоки исторически корени и силен духовен дух, крие в себе си не само спомена за Христо Ботев, но и едно от трагичните събития на Българското възраждане, останало малко известно сред широката общественост. Доц. Ивайло Найденов, декан на Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", родом от Калофер и наследник на..
В деня, в когато България отбелязва своя национален празник, ние се опитваме да ви потопим в атмосферата на честванията и да ви срещнем с хората, които съхраняват духа на нашата история. Един от тези хора е Цветанка Неделчева – бивш директор на Националния музей "Христо Ботев" в Калофер и Музея "Иван Вазов" в Сопот, автор на множество научни..
Беше въпрос на време звукът на новата вълна на руския пост-пънк да се завърне на софийската сцена, а за Ploho изминалата година и половина беше повече от..
На 3 март България отбелязва своя Национален празник, свързан с Освобождението от Османско владичество. В този ден всеки българин си припомня заветите на..
Проф. Георги Дюлгеров е единственият български кинотворец, който се приобщава към имената от световното кино, носители на специалната награда ФИПРЕССИ..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
