Сезоните не са това, което са били за прародителите ни от традиционното аграрно общество. Времето е абстракция, която не е означавала много извън природните цикли, в които се е въртял стопанският живот. То се е деляло основно на лято и зима, а преходните периоди са били смятани за особено „лошо време“.
Такава е седмицата преди Тодоровден в началото на Великите пости. Наричана е Тодорова седмица, Тудурица, Суха неделя, Луда неделя и т.н. Самият свети Тодор е двойствен образ – светец-демон. В това време злите демонични сили са излизали сред хората, които пък са се опитвали да ги обезсилят със забрани и магически ритуали. Ако и днес казваме, че нещо ще стане на Куково лято или че на някого му е слаб ангелът, то е останало тъкмо от вярванията, свързани с Лудата седмица. Самите дни в нея имат особени имена – понеделникът е Чисти, Песи, Бесни, Куковден, Кукеровден, вторникът – Усовски, Чрън (черен), Арджав (ръждив), срядата е Луда, четвъртък – Въртоглав, а петък – Шамотен, Глух, Луд, Черен.
Ако пък си позволим волността да наречем пролетта, която преживяваме сега, с думите на прадядовците и прабабите си – „лошо време“, една тревожна мисъл ще ни измъчва. След лудите дни на символична борба между нечистите сили и божите пратеници доброто задължително е побеждавало и лятото е сгрявало земята. Дали обаче след нашата луда пролет ще просветне топлото животворно слънце, или ще се завърне сковаваща зима?
Чуйте разказа на проф. Мария Китанова в предаването „За думите“.
Мария Аргирова. Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд. Освен..
Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..
XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. Представени са над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология – от праисторията до Късното средновековие. Находките..
Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент Охридски". Доц. Стойно Стойнов от Института по молекулярна биология на БАН е един от двамата делегати за България в Лабораторията. "В Института по молекулярна биология имаме доста лаборатории, които..
Наричат двумилионния град Коня в Република Турция "културната и духовна столица на страната". Наричат го още "градът на Мевляна" и "градът на дервишите". Наречен е на името на Мевляна Руми – световноизвестният суфитски мистик, поет и философ, живял в Анадола преди близо осем века. Като прозвището Мевляна – водач, учител, той получава заради учението..
XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния..
Националното училище по танцови изкуства ще отбележи 20 години специалност "Модерен танц" със спектакъл на 26 февруари в зала 2 на НДК "Азарян" от 19..
Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg