Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

За магията и традициите на чипровските килими

Снимка: личен архив

Българското килимарство е занаят с вековна история и стара слава, с признание за уникалност и качество в целия свят. Килимарството в България се развива изключително през ХІХ век. Известният чипровски килим се изработва ръчно, на вертикален стан, от чиста вълна и има характерна окраска и орнаменти, в които са втъкани послания и мантри, символи и обети. По този начин килимите се възприемат като крепител на духа, здравето и щастието в дома на своя притежател. Един от най-характерните орнаменти е канатицата – стилизирано изображение на пеперуда – символ на вечния живот от древността. Чипровските килими са третият български феномен, който е вписан през 2014 г. от ЮНЕСКО в Световния списък на нематериалното културно наследство.

В последните години много малко хора практикуват килимарството. Семейство Чушкареви от Чипровци, чийто поминък са килимите, сами отглеждат овце, от които стрижат вълна и сами я обработват. Ползват естествени оцветители от природата и имат няколко стана вкъщи, създават работа и на други хора, които все още могат да практикуват това. 

В "Нашият ден“ Велика Стоева споделя: "Професионално се занимавам с изработката на килими, още когато завърших университета и реших, че не мога да чакам на Бюрото по труда. Аз съм икономист по образование. Реших, че банката е твърде скучно за мен. Там се ходи с костюми, а пък аз не обичам и си създадох сама работа. Майка ми е учителка по математика, но тя е водила много дълго кръжока по килимарство в училището в Чипровци. Баба ми цял живот беше килимарка и прабаба ми също беше килимарка."

Чипровският килим е много лек и обикновено можете да го вдигнете с една ръка. Използваната вълна и техниката го правят издръжлив, но и нежен. Чипровски килим не може да се тъче на механичен стан – веднага ще си проличи разликата, за това се тъче на вертикален. Първо се тръгва от преждата – качествена вълна с основа от памук. Може да се направи килим и с вълнена основа. Избира се модел и се приготвят схемата, цветовете, насновава се основата и тъкачката започва същинската си работа. За един месец опитна майсторка килимарка може да изтъче до 2 кв. м килим. За обучение понякога са нужни и пет години, а понякога и те не стигат.

"Основата трябва да бъде добре опъната, за да може да бъде хубав килимът. Колкото по- опъната е основата, толкова килимът е по-стегнат на вид и структура. Фигурките са по-изящни. Защото, ако нишките са хлабави и когато започне да се набива вътъка и ако тези нишки не са достатъчно опънати, започват да се огъват в различна посока и се криви килимът", допълва  Велика Стоева.

За мнозина символът на килимите това е цветът, най-късно навлязъл в тъкаческото изкуство. Преждата се оцветява с различни растения – липа, орехови листа, брош.

"Работи се, както се е работило. В неръждаем казан, за да няма някакви реакции, за да е сигурно, че цветът ще е един и същ. Има си съответна пропорция вода, количество прежда, която да се събере в него. Защото има голяма зависимост от това, за да стане равна като цвят, трябва да има достатъчно вода. Мокри се преждата, измерва се водата, казанът на печката или на огъня, преждите се разбъркват докато завират. Вари се до час. После се изважда, изцежда се, измива се добре, подсушава се и е готова", разказва Мирослав Стоев. 

Повече можете да чуете в звуковия файл.

Снимки – личен архив
По публикацията работи: Наталия Маева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Антоанета Василева

Рекорден брой сигнали за онлайн насилие над деца

Рекорден брой сигнали за онлайн насилие над деца са постъпили през последните две години – за това алармира Антоанета Василева, експерт по онлайн безопасност и координатор на Националния център за безопасен интернет. Най-уязвимата група са младежите на възраст между 10 и 14 години. 99% от сигналите са за момичета, само 1% – за момчета. Ето какво сочи..

публикувано на 15.07.25 в 16:15
Проф. Милен Замфиров

Новите технологии в съвременния образователен процес

Как технологиите променят образователния процес, има ли екранен аутизъм и какви са предимствата на новото поколение в променящата се технологична среда – разговор във "Време за наука" с проф. дпн Милен Замфиров , декан на Факултета по науки за образованието и изкуствата в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Проф. Замфиров коментира..

публикувано на 15.07.25 в 12:45
Денис Иванов

СофтУни организира уебинар на тема "AI за архитекти"

Как изкуственият интелект подпомага работата на архитекта, научаваме във "Време за наука" от Денис Иванов . Утре от 19 ч. на сайта на СофтУни ще се проведе безплатен онлайн уебинар на тема "AI за архитекти – оптимизиране на проектирането и скъсяване на сроковете". По думите на Иванов изкуственият интелект трудно ще навлезе в административното..

публикувано на 15.07.25 в 11:38

Българското неделно училище "Васил Левски" в Кеймбридж: Призвание, дълг и успехи

Тюркян Али е директор на Българското неделно училище "Васил Левски" в Кеймбридж, Великобритания и сред съоснователите на инициативата "Малката България". В "Нашият ден" разговаряме с нея за ролята на българските неделни училища в чужбина за съхранението на българското самосъзнание сред децата ни в чужбина и за обучението по български език зад..

публикувано на 15.07.25 в 11:30
Нина Цанева и Йорданка Фандъкова

Йорданка Фандъкова: Най-важната промяна в образованието е цялостната

Кои са външнополитическите приоритети на страната ни след последната стъпка на евроинтеграция – влизането ни в еврозоната и как върви напредъкът ни в интеграцията с ОИСР; каква в промяната в образователната система, която иска да реализира сегашното мнозинство и кои са резултатите, които трябва да бъдат постигнати с нея?  На тези въпроси в "Нашият..

публикувано на 15.07.25 в 10:50