Светът векове наред разказва по различни начини и през различни имена все една и съща история – тази за: "Завземането на властта с всички средства и на цената на милиони човешки животи“, историята за едноличното управление и извънредната влас, "упражнявана безконтролно – диктатура.“
Епизод три: "Социалистически реализъм" представя и анализира времето на социализма на Изток отвъд Берлинската стена. След края на Втората световна война светът и Европа се опитват започнат века наново. Само че Европа е разделна и прекроена. Появява се "социалистическия човек“, който живее в "медиен затвор“ и тотално откъснат от останалия свят. Звучат истории за репресии, за лагери, за Чернобил. И ако в предишния епизод разказвахме за "Културата на жестокостта“, то в този епизод жестокостта ще приеме още много лица, като: "културата на доноса“ или "културата на тайната“, или "култура на страха“, през които тоталитарните диктаторски режими от Варшавския договор държат в подчинение всички.
В епизода безценни са метафорите, с които събеседниците анализират изкуството в средата на ХХ век и през един портрет на Вълко Червенков илюстрират времената на "култа към личността“ и "обожествяването на вожда“. С усмивка и тъга се коментират българските филми за "голямото плюскане“ от седемдесетте години на ХХ век, в които изградените образи на еснафщината и безпардонността "вероятно са били единственият начин творците да покажат до какво са довели "идеите“ на социализма."
Цикълът от четири епизода "Диктаторите на ХХ век в Европа“ разказва чат от най-мрачната история на Стария континент през изминалото столетие, когато на територията му в рамките на няколко десетилетия едновременно маршируват: „черноризците“ на Бенито Мусолини, „кафявите ризи“ на Адолф Хитлер и напоените с алена кръв парцаливи рубашки на болшевиките на Ленин. Те го разкъсат няколко пъти и убиват хора, дори и след смъртта си. След Втората световна война Европа е „прекроена“ и част от нея попада в капана на социализма. А когато векът наивно решава, че ги е изпратил в „домовете“ им след гибелта им и ги е превърнал в спомен и урок след падането на Берлинската стена, десетилетия по-късно – днес светът ще разбере, че наивно се е лъгал. Те са още тук – водят войните си, разрушават Европа за пореден път и никой не знае как всичко това ще завърши.
Музиката, специалните ефекти и звуковият дизайн в четирите епизода на цикъла са композирани и изсвирени от звукоинженера на БНР Михаил Михайлов.
В епизода прозвучават (като ефект) песен за Вълко Червенков, както и изказване на Димо Казасов (като министър на пропагандата), взети от ЗЛФ на БНР.
В епизода участват: доц. Михаил Груев, председател на Държавна агенция "Архиви“, проф. Димитър Вацов, философ, проф. Антоний Тодоров, политолог, проф. Йордан Баев, специалист по военна и разузнавателна история, доц. Лъчезар Стоянов, от Департамент "История“ в НБУ, Николай Ущавалийски, завеждащ Музея на социалистическото изкуство в София, доц. Вяра Ангелова, преподавател във ФЖМК и проф. Филип Панайотов.
Колаж – Росица Михова
Вече 12 години в Бургас се отбелязва специалният зимен празник на Атанасовското езеро и се празнува неговия имен ден на 18 януари – Атанасовден. Различни прояви всяка година привличат интереса на гражданите – полумаратон "Атанасовско езеро", викторини, книгата "Полет в солта", наблюдения на птици, телевизионни участия и други...
Опитайте се да обуздаете завистта си, когато научите, че през последните три месеца журналистката Мира Баджева е обиколила Земята два пъти и малко. Сметката е проста. Според НАСА обиколката на нашата планета е 40 075 км в най-широката ѝ част при екватора, а Мира е навъртяла 87 000 километра предимно из Африка и Азия с щипка Канарски острови за..
Въпросът е напълно реторичен, но явно трябва да се зададе заради шума, който се създаде около едно синдикално изявление и повърхностното заиграване с реалните и много дълбоки проблеми в българското средно образование. На 10 януари синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" оповести приоритета си за годината – и той е един – възпитанието, което..
Хладно оръжие от българското Средновековие показват в НАИМ-БАН. Изложбата представя над 120 експоната от 29 музея, обявява директорът на Националния археологически институт с музей при БАН. Експозицията ще продължи до 30 септември 2025 г. Едната от идеите е да бъде един от акцентите през юли по време на сесиите на ЮНЕСКО в България. "Целта..
В Историческия музей в Дряново се открива изложба с акварелни творби на арх. Белин Моллов. С нея се дава начало на Националното честване, посветено на 225 години от рождението на възрожденския майстор-строител Колю Фичето. Честването е организирано от Община Дряново и Исторически музей - Дряново, под патронажа на Министерството на културата...
Защо фашистките и нацистките настроения стават все по-приемливи и често са бъркани с "консерватизъм" и как войната срещу реалността се задълбочава,..
"Когато започва война, думите стават излишни, нужни са действия", четем на корицата на "Речник на войната" – силна и трагична книга, разтърсваща, както..
Драматичният театър "Апостол Карамитев" в Димитровград възражда на сцена спектакъла "Лазарица" по прочутата пиеса на Йордан Радичков. На 27 януари..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg