На 16 септември т.г. ЕК официално представи проекта на Закона за свобода на медиите (MFA). От тук нататък предстои неговото обсъждане със страните от ЕС и депутатите в Европейския парламент, преди тази регулация да стане реалност. Законът идва на фона на опасенията относно свободата на медиите в страни като България, Полша, Унгария и Словения. Тревогата на ЕС е свързана и с разпределението на държавна реклама в някои страни към проправителствени издания, което се превръща в инструмент, който влияе на медиите.
Какъв вид медийни услуги обхващат тези нови правила? Какъв инструмент биха били те за защита на журналистите и медиите? Как прилагането им ще помогне на гражданите да се ориентират в медийната среда? Ще се постигне ли успех в ограничаването на вътрешна политическа намеса и дали е възможно ограничаването на чуждестранната пропаганда и дезинформация?
Сред многото изисквания на предложените правила се откроява и това, че ограничаването на държавната намеса в обществените медии може да се постигне, ако страните от ЕС бъдат принудени да натоварят национален регулатор да гарантира, че бордът на обществените медии е назначен чрез прозрачна, открита и недискриминационна процедура. Както и че уволнението на членове на борда трябва да бъде обосновано и публично оповестено. Предложените правила също така изискват на обществените медии да се осигури стабилно адекватно финансиране, разпределено така, че да гарантира редакционната независимост.
Какво още коментира по темата в "Мрежата" Петър Карабоев, зам. главен редактор на "Дневник", можете да чуете в звуковия файл.
В ефира на предаването "Нашият ден" гостува Десислава Алексиева – бивш председател на Управителния съвет на Асоциация "Българска книга". Тя сподели важни акценти за бъдещето на организацията и българската книжна култура. Новият председател на асоциацията е Петя Господинова, която досега заемаше поста заместник-председател. Алексиева..
Уртикарията – често наричана "копривна треска" – се оказва значително предизвикателство в дерматологичната практика, особено в своята хронична форма. По темата говори проф. д-р Жана Казанджиева, дерматолог в клиниката по кожни и венерически болести "Евродерма". Специалистката подчерта новите насоки в терапията на хроничната уртикария и нуждата от..
Едва 6% от българите водят здравословен начин на живот, а само 2% спортуват всеки ден. Това сочат данни от национално проучване, проведено от изследователски център "Тренд". Изследването е осъществено в периода 12–18 май 2025 г. чрез метода "Лице в лице" сред 1001 пълнолетни граждани. Основните пречки за водене на здравословен начин на живот са..
Представете си, че сте затворени в клетка. Няма светлина. Няма свеж въздух. Няма място за движение. И няма изход. В момента това е животът на милиарди кокошки в клетки по целия свят. Натъпкани в мръсни телени заграждения, до 10 птици заедно в една клетка прекарват целия си живот. Всяка кокошка разполага с по-малко пространство от обикновен лист..
Летните горещини крият сериозни рискове за здравето на хората с хронични заболявания, особено тези с проблеми на сърдечно-съдовата система. В предаването Lege Artis доц. Красимира Христова , кардиолог и председател на Асоциацията по сърдечно-съдова образна диагностика, сподели важни препоръки за безопасно преминаване през горещите месеци. Според доц...
"Трудно може да говорим за колко години живот е програмиран човекът. Много от проучванията в световен мащаб говорят за това, че генетично на човек е..
Представете си, че сте затворени в клетка. Няма светлина. Няма свеж въздух. Няма място за движение. И няма изход. В момента това е животът на милиарди..
43 % от българите не са прочели нито една книга през 2024 година, 75% не са посетили библиотека, 63 % не са ходили на театър, 83% не са ходили на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
