Цветът като код

"Цветът е своеобразен културно-исторически код и следвайки го, навлизаме директно в сърцевината на всички аспекти от живота на обществото" – пише в своето мащабно изследване "Цветът в културата" д-р Вяра Попова от Института по философия и социология на БАН.

"Започвам още от предисторическите времена, позовавайки се на антрополога и етнограф Виктор Търнър, който изследва древно племе. Първите цветове в човешката история са червено, бяло и черно и още тогава цветът е символ. Древните гърци възприемат цвета преди всичко като енергия на излъчване, сгъстяване и разреждане на материята. Тоест разбирането за цвета все още не се променя съществено, а се развива и модулира." 

Според д-р Вяра Попова през Средновековието правилата за използването на цветовете са изключително строги, те изобразяват йерархията в обществото и статута на човека. Голямата промяна в разбирането на цвета обаче настъпва с откритията на Исак Нютон, който доказва основните цветове от физическа гледна точка.

"Леонардо да Винчи вероятно е първият, който пише трактат за живописта. Той е флорентинец, за него е важна формата и перспективата. Той е първият, който прилага теорията за перспективата в живописта. Географското положение също се оказва важно за използването на цвета в изкуството. Средата, която обитаваме, формира възприятието."

Още за изследването на д-р Вяра Попова чуйте в "Какво се случва".

Снимка – изд. Фабер