Има моменти, в които обществото реагира агресивно на промяна на исторически факти, които специалистите смятат за неточни. Кои са причините за този специфичен обществен натиск върху професионалните историци и може ли да се каже, че той е знак за неоправдано ниско национално самочувствие? Каква е гледната точка на един професионален историк?
“Ние, историците, сме изключително притиснати от българския народ. Българският народ е изключително агресивен към всеки опит за смислено ревизиране на някакви факти, които вече очевидно е доказано, че не са верни. Имам познат, който е български турчин, той беше нападнат заради това, че доказва, че Раковски е роден една година по-рано, отколкото се е смятало. Нали, това е нелепо. Нелепо е обществото да оказва на професионалистите такъв абсурден натиск!“.
Това каза в интервю за БНР историкът Александър Стоянов от Института за исторически изследвания към БАН.
“Все още нападат колеги за това, че доказаха, че рождената дата на Левски може би е различна. След като ние, като гилдия, сме атакувани за такива елементарни неща, представете си за какъв натиск става въпрос, когато наистина трябва да кажеш много по-сериозни промени, които реално биха променили начина, по който мнозина българи осмислят историята“, посочва още той.
“Много често ни нападат как ние не си вършим работата, но мисля, че и българското общество трябва малко да узрее и да погледне, да почне да гледа на миналото по някакъв малко по-смислен и толерантен начин, а не да се вкопчва в него като единствен източник на някаква национална гордост. От друга страна, това е и нормално предвид – как да кажа, не особено блестящото състояние, в което народът ни се намира в момента, което също е по вина на същия този народ, който не виждам да прави нещо по въпроса“, казва още историкът в “Нашият ден“.
Според него “пътят към изчистването на нашето национално самосъзнание и към реалното – говоря за пълноценното и истинско издигане на националното ни самочувствие, такова, каквото заслужава да бъде – минава най-напред през катарзиса на истината. Тоест българите трябва да приемат истината за своето минало. Трябва да приемем и хубавите, и лошите неща. И нещата, с които можем да се гордеем, и нещата, с които не можем да се гордеем“.
“Българинът по някакъв начин е адски уплашен да си признае, че някои неща от историята му не са чак толкова изрядни, а същевременно робуваме на разни митове. И всъщност неща, с които трябва да се гордеем, ги премълчаваме, защото са ни написани, или поне преди 20-ина години са се пишели по съвсем различен начин“, казва той и подчертава:
“Това изопачаване на нещата всъщност е изключително силно проявление на слабо национално самочувствие. Само един народ, който реално няма адекватно хубаво национално самочувствие и самосъзнание, само той се стреми да поддържа такива евтини заблуди за своето минало. Един пълноценен народ с едно пълноценно национално чувство и самосъзнание, с една истинска гордост за миналото си, не би трябвало да има проблеми да си признае и грешките. Германците например се гордеят с великите постижения в своята история и нямат проблеми да кажат – да, бяхме виновни, когато са били“.
Какво трябва да променим?
“Това е вече работа на обществото и на гилдията на историците да си свърши работата. Не може да бъде едностранчиво, защото двете неща са неразривно свързани едно с друго“, посочва още той в интервю на Христина Симеонова в “Нашият ден“.
Още през 1962 г. американският президент Джон Кенеди изтъква: "Потребителите са най-голямата икономическа група в икономиката, влияеща и повлияна от почти всяка лична и обществена икономическа промяна? Но те са и единствената важна група, чийто глас не се чува често". Кенеди пръв формулира четирите основни права на потребителите: Правото на сигурност;..
Днес в "Мигранти с таланти" ви срещаме горда и смела жена от Украйна, която се казва Юлианна Кулюкина. Тя е родом от Днипро, Украйна, където завършила маркетинг, но след като става доброволец по време на военните действия в Донбас, среща своя български съпруг и не след дълго – през 2015 г. – пристига и се установява в България. Музика, храна и..
След определението на Конституционния съд за преизчисление в национален мащаб на резултатите от произведените на 27 октомври 2024 г. избори за народни представители се поставя отново въпросът за касирането на изборните резултати. Как може да се стигне до касиране на изборни резултати за Народно събрание? В юридическото предаване "Законът и Темида"..
Николай Дунев, възпитаник на Националната гимназия за Древни езици и култури и завършил право в Софийския университет, днес е не само планински водач, но и запален колекционер на исторически и географски карти на България. В рубриката "Разговорът" той споделя своя път, който започва в света на правото, преминава през откриването на страстта към..
Изложба с името "Съзерцания" се открива на 28 февруари 2025 г. (петък) от 18:00 ч. в западната зала на Художествена галерия - Стара Загора. Тя е посветена на 80-годишнината от рождението на Янаки Кавръков (1945–2002). В експозицията са представени маслени творби, акварели и рисунки на художника, оставил своя отпечатък в съвременното българско..
Отскоро в ръцете на специалистите и любознателните читатели е едно интересно издание, плод на дългогодишен труд – каталог на библиотеката на Осман..
С комедията на Шекспир "Напразни усилия на любовта" Арт театър ще отбележи 94-тия рожден ден на проф. Надежда Сейкова. Тя е режисьор на спектакъла. А..
Тази вечер, от 19 ч. в Артиум център Несебър , посетителите ще имат възможността да се пренесат в Париж. В морския град се готви концерт, вдъхновен от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg