“Загубихме отзивчивост и съчувствие един към друг. Това е много тъжно. Лакмусът за мен беше войната в Украйна и идването на украинските бежанци тук, когато тази липса много блесна. В сравнение с реакциите на европейските народи, изведнъж се оказахме доста безчувствени хора“.
Това каза в интервю за БНР проф. Правда Спасова, преподавател по философия и естетика в Националната художествена академия.
“Мислех, че има някаква родова памет, защото българското население в голяма степен е изградено от бежанци. Може би тази родова памет е замъглена от пропагандната манипулация, че чуждият е нещо лошо, че е заплаха за нрави, благосъстояние или пък традиции.
За съжаление у нас всеки се припознава като чужд, било то чужд по език, по народност, по външност или по култура. Това е нещо, което вече видяхме с отношението към сирийските и афганистанските бежанци.
Войната ме засяга чисто човешки, в най-дълбоката ми човешка моралност. Има неща, пред които не можеш да си затвориш очите. А и като българка се чувствам много застрашено от това как ще продължи този процес. Много се надявам, че тази година ще престане да съществува поредната, а може би и последната империя, но това, което става в България ме плаши като реакция“, казва още проф. Спасова в ефира на “Нашият ден“.
Къде трябва и къде не трябва да се намесва държавата?
Според нея е много е важно държавата да организира определени неща:
“Наскоро бях в Полша. И там няма толкова доброволци, помагащи на бежанците от Украйна, просто, защото държавата си е свършила работата. Виждам и много жестоко отношение към домашни животинки. Ако човек има емпатия, то тя започва от съчувствието към всяко живо същество.
Намесата в автономни културни институции обаче е нещо съвсем различно. В културните институции като театри и университети, макар и издържани от държавни фондове, е недопустима административната намеса, защото винаги се превръща в политическа цензура.“
Миналото…
“Важно да имаме някаква преценка за миналото. Когато у нас се каже традиция, винаги под това се разбират някакви гайди, шевици и цървули и се тръгва от нулата. Градската традиция и култура трябва да се надгражда, ако искаме да има някаква приемственост и натрупвания. В такъв смисъл е много важно да се връщаме към миналото, но не с политическа преценка, а по-скоро с търсене на културни ценности“, казва още тя.
Знаем ли какво е нормалност?
“Има някакви цивилизационни ценности, които са общоприети, поне на нашия континент, и трябва да се съотнасяме към тях.
Може би българинът трябва да си зададе въпроса – защо ние сме все на опашката и защо в България не върви? Отговорът не трябва да се търси по посока – всички политици са хаймани, а по посока на това кой избира тези политици и каква е интелектуалната атмосфера, в която всичко това битува“, посочва още проф. Спасова в интервю на Люба Константинова за “Нашият ден“.
На малък кръстопът в близост до гр. Харманли, или иначе казано – в сърцето на Сакар, където вината са меки, ароматни и с вкус на плодове, има малка винарска изба, първата в харманлийско, а сега част от по-голямо начинание. Избата е създадена през 2005 г. и има собствени лозови масиви, сред които тези с мерло са доста по-стари от самата нея...
На 28 февруари светът отбелязва Световния ден на редките болести – ден, посветен на повишаването на осведомеността за заболявания, които засягат малка част от населението, но имат сериозно отражение върху живота на пациентите. Едно от тези заболявания е нарколепсията – тежко неврологично разстройство, което драстично нарушава ритъма сън-будност...
На седмата официална церемония "Дарител на година" Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" отличи спомоществователите, партньорските институции и организации, допринесли през 2024 година за работата и мисията на НБКМ. Програма "Христо Ботев" на Българското национално радио получи наградата в категория "Медийно партньорство". Наталия..
Проф. д-р Диана Попова , началник на Националния референтен център по аудиология и заболявания на слуха към клиниката по УНГ болести в УМБАЛ "Царица Йоанна – ИСУЛ", е гост в Lege Artis. Една част от заболявания, свързани с увреден слух, започват още при раждането. Прави се неонатален слухов скриниг в родилния дом или по-късно от ушни..
Белодробният карцином остава една от водещите причини за онкологична смъртност в световен мащаб, въпреки напредъка в медицината и разнообразието от терапевтични възможности. Гръдният хирург д-р Анатоли Семков от Клиниката по гръдна хирургия в университетската многопрофилна болница за активно лечение "Св. Иван Рилски" споделя важни аспекти от..
Отскоро в ръцете на специалистите и любознателните читатели е едно интересно издание, плод на дългогодишен труд – каталог на библиотеката на Осман..
Белодробният карцином остава една от водещите причини за онкологична смъртност в световен мащаб, въпреки напредъка в медицината и разнообразието от..
Нова научнопопулярна книга открива поразителни прилики между имперския Рим и индустриалния Запад. "Защо се разпадат империите" от Питър Хедър и Джон Рапли..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
