Хърватският премиер Андрей Пленкович осъди вчера вдигането на цените след въвеждането на еврото като официална валута в Хърватия, като каза, че правителството ще се противопостави на това с мерки, които ще се прилагат в предстоящия период, съобщи хърватската национална телевизия ХРТ.
Пред БНР журналистът балканист Райна Асенова изрази позицията, че там има “търговци, които спекулативно закръгляват цените в своя полза“.
“Голяма част от поведението на пазарните играчи винаги е спекула, не бих използвал тази дума дори в този случай. Факт е, че определени търговци, основно на храни и на нетъргуеми услуги, се възползват от ситуацията от преминаването от една валута в друга и увеличават цените на конкретни стоки и услуги“, казва в ефира на “Нашият ден“ икономистът Стоян Панчев и посочва:
“Очевидно механизмите за проследяване не са проработили в Хърватия, имаме примери и на други места за това“.
Какви би се случило у нас?
“Ние сме в проинфлационна среда, т.е. има много по-голям стимул, много по-голямо желание от търговците да вдигат цените. Това е нормално, предвид че всички цени скачат.
От друга страна, има информация, която е неофициална, че са правени опити преди влизането на Хърватия в еврозоната да се задържат цените за известно време. Правени са срещи с хипермаркети и супермаркети, така че преди влизането да има един натиск на цените надолу и съответно това се е върнало обратно, когато вече е премахната хърватската валута. За мен това, което се е случило не е много изненадващо. То е комбинация между проинфлационната среда и възможност на търговците да се възползват от ситуацията.
Подобно нещо се случва, когато се вдигнат акцизите. Това е възможност на търговците да направят това нужно за тях вдигане на цените“, казва още той в интервю за БНР.
Какво да очаква България?
“За съжаление икономическата част на дебата за еврото е силно потискана. Много от нещата, които се случва в Хърватска в момента са вписани в доклада на БНБ, който беше потулен и беше извадена някаква чернова от него.
Относно дискусията за проблемите или плюсовете на еврото, за мен не е толкова притеснителна тази инфлация от закръглянето, по-големият проблем е дългосрочната инфлация, която ще дойде от смяната на паричната система. Това, което ще последва от това, че ще преминем от валутен борд в евро“, казва икономистът в интервю на Александър Райчев за “Нашият ден“.
“Не мисля, че е нужно да правим някакви много генерални изводи към този момент поради простия факт, че са минали шест дни от новата година. Инфлацията е феномен, който се изследва в детайли – с различни кошници и по групи стоки.
Към края на месеца и средата на февруари, ще имаме доста изчерпателна картина какво е станало през първия месец след въвеждането на еврото в Хърватия. Тогава ще можем да коментираме по групи стоки и промени спрямо предходни месеци. Различни обществени реакции са очаквани, въпросът е какво ще покажат данните“, казва в ефира на “Нашият ден“ икономистът от Института за пазарна икономика Петър Ганев.
“Инфлацията в Хърватия върви с няколко месеца зад инфлацията в България. Тя започна да пада у нас септември месец, ноември беше 14,3%. В Хърватия тя вече достига 13%. Хърватия все още катери, това показват данните, докато ние вече вървим надолу. В средата на февруари ще имаме изчерпателната картина – какво точно е станало през януари месец и в кои групи стоки се наблюдава някакво извънредно поскъпване“, посочва още Ганев в интервю на Александър Райчев за “Нашият ден“.
На малък кръстопът в близост до гр. Харманли, или иначе казано – в сърцето на Сакар, където вината са меки, ароматни и с вкус на плодове, има малка винарска изба, първата в харманлийско, а сега част от по-голямо начинание. Избата е създадена през 2005 г. и има собствени лозови масиви, сред които тези с мерло са доста по-стари от самата нея...
На 28 февруари светът отбелязва Световния ден на редките болести – ден, посветен на повишаването на осведомеността за заболявания, които засягат малка част от населението, но имат сериозно отражение върху живота на пациентите. Едно от тези заболявания е нарколепсията – тежко неврологично разстройство, което драстично нарушава ритъма сън-будност...
На седмата официална церемония "Дарител на година" Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" отличи спомоществователите, партньорските институции и организации, допринесли през 2024 година за работата и мисията на НБКМ. Програма "Христо Ботев" на Българското национално радио получи наградата в категория "Медийно партньорство". Наталия..
Проф. д-р Диана Попова , началник на Националния референтен център по аудиология и заболявания на слуха към клиниката по УНГ болести в УМБАЛ "Царица Йоанна – ИСУЛ", е гост в Lege Artis. Една част от заболявания, свързани с увреден слух, започват още при раждането. Прави се неонатален слухов скриниг в родилния дом или по-късно от ушни..
Белодробният карцином остава една от водещите причини за онкологична смъртност в световен мащаб, въпреки напредъка в медицината и разнообразието от терапевтични възможности. Гръдният хирург д-р Анатоли Семков от Клиниката по гръдна хирургия в университетската многопрофилна болница за активно лечение "Св. Иван Рилски" споделя важни аспекти от..
Отскоро в ръцете на специалистите и любознателните читатели е едно интересно издание, плод на дългогодишен труд – каталог на библиотеката на Осман..
Белодробният карцином остава една от водещите причини за онкологична смъртност в световен мащаб, въпреки напредъка в медицината и разнообразието от..
Нова научнопопулярна книга открива поразителни прилики между имперския Рим и индустриалния Запад. "Защо се разпадат империите" от Питър Хедър и Джон Рапли..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg