Четенето днес не е като четенето вчера – подобна проста констатация може да се онагледи визуално. На фона на портретите на хора с книги отпреди век - век и половина – на които виждаме напълно потънали, замислени или мечтателни образи, днес виждаме фотоси на хора с книга на морския бряг или пред камина, с питие в ръка и задължително с изряден маникюр, четенето сякаш се е превърнало в декоративно занимание.
Днес то не само е в конкуренция с много по-атрактивни визуално форми, то е възможно на най-различни носители, но и често върви с прекъсвания, в добавка с шарени или движещи се картинки, със спиране, за да проверим имаме ли съобщения на телефона и т.н.
Най-скептичните наблюдатели дори твърдят, че вековете на всеобща, масова грамотност приключват и не след дълго четенето с разбиране ще е умение само за специалистите, така както е било в дълги моменти от човешката история.
Феноменът е особено видим при младите хора, родени в дигиталната епоха и свикнали на бърз и лесен достъп до всичко.
"Екранът пречи на устойчивостта на вниманието, за да се стигне до четене с разбиране, трябва да се мине през слушане с разбиране като акцентът е върху разбиране", казва Доротея Табакова, преподавателка по старогръцки език и метрика в Софийския университет и преводачка от четири езика.
Улесняването на учебните програми не е решение – проблемът с разбирането няма да се реши с опростяване.
Има пряка връзка между промените в образователната програма и спадовете в четенето и слушането с разбиране. Много важно е какво е предхождало тези етапи, какво е заложено преди това. И ако това е бил най-вече екранът – ситуацията е сериозна.Има и едно объркване на скучно и трудно и оттам повик към непрестанно опростяване. А и кой е казал, че овладяването на каквото и да е умение, е лесно. Подхлъзва ни търсенето на лесното.
Екранът разглезва, няма нужда от аналитичност, да се гради образ, да се развива въображение. Нещо като синдром на миксера се получава: когато даваш само смляна храна на едно дете, то забравя да дъвче. Стига се дотам мозъкът да се отучи да дъвче.
Окото е продължение на мозъка – когато човек чете, той е креативен, довършва си текста в съзнанието, въобразява си го, диалогизира с него. Спрем ли да се опитваме да разберем сложен текст, много бързо спираме да разбираме какъвто и да било текст.
Чуйте целия разговор с Доротея Табакова и анкетите сред млади хора за степента на зависимост от екраните и тревожните проблеми с разбирането на информация.
Предаването отпразнува 30-ия си рожден ден във Второ студио на БНР със скъпи гости – стари и нови приятели, съмишленици и съавтори. Сред тях бяха проф. Лучия Антонова, директорка на Института за български език към БАН, ръководители и членове на секциите в Института, проф. Веселка Желязкова, директорка на Кирило-Методиевския научен център при БАН,..
На 1 декември ще отбележим Световния ден за борба със СПИН. Дни преди светът да насочи внимание към това заболяване, Никола Кереков запознава слушателите на "Време за наука" с един нов медикамент – селективно противовирусно средство, което вероятно ще изиграе ключова роля в световната борба със СПИН. Медикаментите срещу HIV инфекцията се..
Ивайло Петров е млад и много деен човек, носител на много награди и отличия, включително и на именната стипендия "Джон Атанасов" на фондация "Еврика". Защо обаче определям Ивайло Петров като много деен човек? Защото дори в момента той завършва две магистратури – една в Техническия университет във Варна, но в същото време учи магистратура и в..
Месецът, посветен на мъжкото здраве, бе анализиран от акад. Чавдар Славов. В мотото на здравната среща в ефир използвахме популярното име на кампанията, която наричаме и "мустакатия ноември", но и заглавието на един изключително показателен "мъжкарски" филм. Защото отговорността на по-силния пол винаги е била не само в полза на собственото здраве, но..
Много от слушателите на "Покана за пътуване" със сигурност са ходили до Сицилия, единият от двата италиански острова с автономен статут. Първата ни асоциация от там, естествено е вулкана Етна и природни красоти, а втората – мафия. Но едва ли в съзнанието ни ще изникне кинофестивал. А точно на такъв, при това за документални филми с..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
