Високата цена на леснотата

Доротея Табакова: Спрем ли да разбираме сложни текстове, спираме да разбираме текст изобщо

публикувано на 02.02.23 в 09:50

Снимка: Pixabay

Четенето днес не е като четенето вчера – подобна проста констатация може да се онагледи визуално. На фона на портретите на хора с книги отпреди век - век и половина – на които виждаме напълно потънали, замислени или мечтателни образи, днес виждаме фотоси на хора с книга на морския бряг или пред камина, с питие в ръка и задължително с изряден маникюр, четенето сякаш се е превърнало в декоративно занимание.

Днес то не само е в конкуренция с много по-атрактивни визуално форми, то е възможно на най-различни носители, но и често върви с прекъсвания, в добавка с шарени или движещи се картинки, със спиране, за да проверим имаме ли съобщения на телефона и т.н.

Най-скептичните наблюдатели дори твърдят, че вековете на всеобща, масова грамотност приключват и не след дълго четенето с разбиране ще е умение само за специалистите, така както е било в дълги моменти от човешката история.

Феноменът е особено видим при младите хора, родени в дигиталната епоха и свикнали на бърз и лесен достъп до всичко.

"Екранът пречи на устойчивостта на вниманието, за да се стигне до четене с разбиране, трябва да се мине през слушане с разбиране като акцентът е върху разбиране", казва Доротея Табакова, преподавателка по старогръцки език и метрика в Софийския университет и преводачка от четири езика.

Улесняването на учебните програми не е решение – проблемът с разбирането няма да се реши с опростяване.

Има пряка връзка между промените в образователната програма и спадовете в четенето и слушането с разбиране. Много важно е какво е предхождало тези етапи, какво е заложено преди това. И ако това е бил най-вече екранът – ситуацията е сериозна.

Има и едно объркване на скучно и трудно и оттам повик към непрестанно опростяване. А и кой е казал, че овладяването на каквото и да е умение, е лесно. Подхлъзва ни търсенето на лесното.

Екранът разглезва, няма нужда от аналитичност, да се гради образ, да се развива въображение. Нещо като синдром на миксера се получава: когато даваш само смляна храна на едно дете, то забравя да дъвче. Стига се дотам мозъкът да се отучи да дъвче.

Окото е продължение на мозъка – когато човек чете, той е креативен, довършва си текста в съзнанието, въобразява си го, диалогизира с него. Спрем ли да се опитваме да разберем сложен текст, много бързо спираме да разбираме какъвто и да било текст.

Чуйте целия разговор с Доротея Табакова и анкетите сред млади хора за степента на зависимост от екраните и тревожните проблеми с разбирането на информация.