100 години от рождението на Итало Калвино

публикувано на 08.04.23 в 10:25

Посветен на 100-годишнината на определяния като един от най-добрите разказвачи на Италия – Итало Калвино, сборникът "Трудни любови" разкрива още една непозната страна от творчеството на класика. Той работи и пише с перото на чувствеността на така характерната за сънародниците му мощна, всепроникваща, но и някак свенлива и прикрита с различни лица форма на любов от 50-те години на миналия век.

Наред с темата за видимия и невидимия град Калвино ни изправя пред въпросите за отношението ни към действителността, към другия, за мястото и отговорността ни в този свят. Оригиналните сюжети следват един подир друг като кадри от класическите италиански филми, завладели света. А прелиствайки "Трудни любови", читателят неусетно се сеща за големия флорентински писател Бокачо.

Преводачът Сава Славчев в студиото на програма „Христо Ботев“

Преводачът на книгата Сава Славчев споделя, че Калвино използва танц на гротеските, деликатна ирония, самонаблюдение, детайл, картина и карикатура на душевното ни състояние, в което, дори когато е приповдигнато и възвишено, винаги остава малко горчивина:

"Любовта е многолика. Никой не може да каже какъв е точният брой на лицата на любовта. Тук има много и различни нюанси на любовния трепет и любовните изживявания в някакви разностранни аспекти. Калвино всъщност пише четири цикъла за трудността: "Трудна памет", "Трудна идилия", "Труден живот", "Трудна любов". Самият Калвино е много критичен към самия себе си. Много малко автори го умеят това, което той прави. Разбирането на света би улеснило много нашите отношения, чисто човешки. И Калвино прави във всичките си произведения това."

Сред най-важните въпроси, които задава Калвино при всичките си образи – и при войника, и при чиновника, и при поета са трудното общуване и болките в живота и в любовта. Част от разказа – "Приключението на един чиновник" гласи: "мътна белезникавост изтриваше всеки спомен за изпитаните наслади, а слънцето присъстваше като застинало мъгляво петно светлина, подобно на тъпа, пронизваща болка", в която Калвино използва метонимии на природата за човешките чувства.