Когато става дума за празник на театъра у нас, при това не просто на българския, а на световния, от вече 31 години насам аналогията е само една – "Варненско лято".
Международният театрален фестивал е еталон за времепространство, което издига в култ играта в нейния най-възвишен вид. Тази година това го затвърждават всичките 25 спектакъла, които показват най-доброто от българската и международна театрална сцена през изминалия сезон.
Разпръсната на различни сцени и места във Варна, фестивалната програма представя истинско разнообразие от теми, усещания, подходи, визуални изживявания и чиста форма театър. Разделена в четири модула – българска и международна селекция, шоукейс (в буквален превод – витрина) и паралелна програма – тя кани зрителите на емоционално пътуване навътре към себе си и към човешката природа и душа въобще. Само си представете през какво преминава човек за десет дни театър и ще си дадете сметка за какво самоанализиране и преосмисляне на важните за нас въпроси говорим.
Театралното събитие на сезона – "Орфей" на Йерней Лоренци от Народния театър; "Коприна“ на Диана Добрева – първият български спектакъл, селекциониран и успешно представен на световната Театрална олимпиада, която тази година се проведе в Унгария; спектаклите, които представят кризите на модерния европеец "Това не го казвай!“ и "Дишай“. Някои от най-ярките постижения от българския театър през последната година, в това число и на театъра домакин, като: спектаклите под режисурата на Стайко Мурджев "Укротяване на опърничавата“ и "Дебело прасе“; "Юн Габриел Боркман“ от Ибсен и "Ботушът“ от Лило Петров на Варненския театър; "Чест“ под режисурата на Ивайло Христов. Най-доброто от британския театър също е показано, само че на киноекрана – "Чайка“ с участието на Емилия Кларк, което всъщност е и нейният дебют в театъра. Част от фестивалната програма е и танцовият пърформанс на Марион Дърова "Свободно падане“, в който участва и актрисата Мартина Апостолова.
Силен акцент в това издание на "Варненско лято" има и върху спектаклите на открито, които този път са четири на брой и са от Чехия и България. Долавя се и вечният надслов за любовта във всеки от спектаклите, особено в "С гръб към залеза“ и "За любовта…“ по текстове на Яна Борисова. Включени са и запомнящи се срещи със специални гости, като изтъкнатия и световно признат театрален теоретик, дългогодишен преподавател в Сорбоната проф. Патрис Павис и режисьорката и драматург, за която може би всички говорят, макар това да не се казва, Саломе Льолуш.
Впечатление в програмата на фестивала прави и една международна конференция, която повдигна отдавана задавани въпроси.
Как пишем, разказваме, говорим за културата ни от периода 1945 – 1989 година? Какви са историите на изкуствата от това време? Защо всъщност се оказва, че за да погледнем реално на преминалия през нас режим и да разберем коя е доминантната историческа перспектива, ако изобщо има такава, ни е нужна дистанция?
"Преосмисляне на театралното наследство от времето на комунизма“ беше точната тема на конференцията и в нея взеха участие изследователи на културните процеси и театрали от България и други страни от Източна Европа.
Проф. Венета Дойчева, преподавател в НАТФИЗ, обясни например как е възможно да се напише историята на българския театър от епохата на социализма. По нейни думи театърът винаги се е интересувал от миналото. Той е един жив организъм, феномен, в който присъстват следи от това минало и едно активно отношение, дори зависимост от него. В същото време обаче театърът винаги ще се опитва да преодолее неговите окови. Защото в крайна сметка той не иска да бъде старомоден, да бъде театър от миналото, или онова, което Питър Брук нарича "мъртъв театър“, а да бъде чисто и просто съвременен.
Д-р Йенс Рихард Гирсдорф от Университета Конкордия в Монреал, който представи изследванията си върху политическия аспект на танцовото изкуство и причината 34 години след падането на Берлинската стена все още да се говори за източногерамнски танц, е на мнение, че нямаме пълно разбиране за идеологията на комунизма.
А според доц. Петр Христов – театрален критик, преподавател и преводач от Чехия, да се говори за миналото е повече от важно, но и извънредно трудно. Трудността идва от това да намерим подход към собствената си история. Доц. Христов представи културата като дом на народа и историята и съвремието на чешките театри и културни сгради.
В международната конференция за преосмисляне на театралното наследство от времето на комунизма, която продължи два дни в три панела, участие взеха още д-р Юстина Михалик-Томала от Полша, професорите Камелия Николова и Николай Йорданов от Института за изследване на изкуствата, доц. Александър Донев от същия институт и журналистът и философ Тони Николов. Те обсъдиха въпросите на миналото и най-вече – как може да бъде намерен балансът между безпристрастния анализ на художествения език и оценката за гражданска позиция на неговите създатели. И изглежда, че пред всичко наистина се нуждаем именно от дистанцията на времето, за да разберем.
Още подробности за конференцията чуйте в звуковия файл.
Международният театрален фестивал "Варненско лято" 2023 ще продължи до 10 юни. Той се организира от фондация "Виа фест“ с финансовата подкрепа на Министерството на културата, Община Варна чрез Национален фонд "Култура“, Чешкия център в София и Първа инвестиционна банка.
Снимки – "Варненско лято"
В четиринайсетата самостоятелна изложба Явор Боянов се завръща абстрактната живопис. Експозицията е озаглавена Ego Death и е вдъхновена от психеделичната ера на 60-те и 70-те години на XX век и идеите за разширяване на съзнанието и вътрешно прозрение. Ego Death представлява финалната част от неофициална трилогия, в която две предходни експозиции..
"За живота" е фотографски проект, фотокнига или дори документално-художествен роман, провокиран от Ковид пандемията, войната в Украйна и геополитическите кризи. Фотографски потрети на семейства, загубили свой близък и такива, които очакват дете. Контрапунктите на живота. В изданието са поместени и анкети с участниците, в които те отговарят на въпроси,..
"Паралакс акция. Откъде идваме? Кои сме? Къде отиваме? И защо няма да се върнем там, откъдето сме." – с този надслов и с повод трийсетгодишнината на ИСИ – София, институтът готви серия от събития в следващите месеци.Те включват три групови изложби на членовете на Института, а първата от тях, озаглавена "Помним ли това, което сме забравили?" отвори..
В предаването "Нашият ден" и рубриката "Разговорът" слушателите имаха възможността да се срещнат с маестро Пламен Карталов – режисьор, визионер и дългогодишен ръководител на Софийската опера и балет. Повод за разговора бе предстоящият летен сезон, както и провеждането на Вагнеровия фестивал, който се утвърди като културен акцент в програмата на операта...
Четвъртото издание на "Изкуство с увреждания" – изложбата "От Фридо Кало до Стиви Уондър" ще бъде открита на 20 юни в галерия "Куб" на Топлоцентрала. Каузата и изпълнението са на визуалната артистка Полина Герасимова, която се бори за изкуството да няма граници на достъп. Четири интерактивни инсталации ще предоставят документални разкази за 11..
В събота за втори път на връх Соколовец над село Бойковец в Етрополския Балкан се проведе национален народен събор на хайдушката песен, организиран от..
Съзнателно или не, накъдето и да погледнем, ние търсим смисъл. Смисъла в живота и в това, че точно ние сме част от него. В немалко от случаите го търсим в..
Международният фестивал "Българска душа на святата земя", провеждащ се в Израел, се превърна от културно събитие в драматично изпитание за група..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg