120-годишнината от Илинденско-преображенското въстание стана повод да се освети събитието от много страни, сред които закономерно преобладава историческата. Но е интересно и как се интерпретира събитието, защото самите интерпретации стават събития. В тази връзка поглеждаме към най-ярките форми на интерпретация – тези на изкуството. Какви песни, стихотворения, филми и романи възникват покрай въстанието, какви знаци оставя това в националната памет?
Говорим за тетралогията на Димитър Талев, за хайдушките стихотворения на Яворов, за филма на Георги Дюлгеров "Мера според мера", за "Солунските съзаклятници" на Георги Данаилов. Става дума и за съдбата на участвали във въстанието творци. Събеседници са кинокритикът проф. Божидар Манов, потомък на македонския поборник Теохар Попмихайлов, литературният изследовател Ангел Малинов, политологът, философът и журналистът Веселин Стойнев.
Божидар Манов разказва в детайли за две от най-знаковите произведения по темата – романа на Свобода Бъчварова – "Литургия за Илинден" и създадения по него филм на Георги Дюлгеров "Мера според мера". Ангел Малинов анализира четиритомника на Талев, и цитира произведението, за да докаже тежките съмнения на самия Талев за възможното бъдещо единение на народа ни, а Веселин Стойнев обръща внимание на все по-засилващото се внимание на революционерите към възможния отзвук на техните действия в останалата част на света. И тримата събеседници стигат до извода, че правилните интерпретации на историческите събития следва да се ръководят от патриотични мотиви, но и да избягват ожесточаващи или водещи към радикализъм и тероризъм послания.
Знaчим пpoбив в ĸвaнтoвитe изчиcлeния бeшe пocтигнaт, cлeд ĸaтo изcлeдoвaтeли oт Oĸcфopдcĸия yнивepcитeт cъздaдoxa мaщaбиpyeм ĸвaнтoв cyпepĸoмпютъp, cпocoбeн нa ĸвaнтoвa тeлeпopтaция, написа преди дни "Индипeндънт". Какво е значението му за развитието на квантовата технология, разяснява докторантът по квантова механика Иво Михов. "Един квантов..
Мария Аргирова. Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд. Освен..
Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..
XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. Представени са над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология – от праисторията до Късното средновековие. Находките..
Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент Охридски". Доц. Стойно Стойнов от Института по молекулярна биология на БАН е един от двамата делегати за България в Лабораторията. "В Института по молекулярна биология имаме доста лаборатории, които..
"Магията на Изтока" е изложбата живопис на Силвана Пападами, която вече може да бъде разгледана в галерия "Еритаж". Темата ѝ е свързана с мистиката на..
"Йерма" от Федерико Гарсия Лорка е най-новото заглавие в афиша на Yalta Art Room. Премиерата на спектакъла е на 16 и 24 февруари от 19.30 ч. на..
На 25 февруари се открива изложбата "Васка Емануилова и Париж" - първата изложба от музейната програма на галерия "Васка Емануилова", която отбелязва 120..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
