"В социалната теория на Франкфуртската школа, която всъщност налага термина "критическа теория", доминира заниманието с това как познавателните модели, които властват в съвременната наука, отразяват и подкрепят статуквото на социалната неправда. Така един от представителите на тази школа Макс Хоркхаймер си е представял раждането на една нова социология, която не само държи сметка за обществените процеси като фактология, но и успява да се впише в тях, въвлечена едновременно от неизбежното си полагане в социума и от работата с понятията. Понятията никога не са идеологически невинни – това твърдение ще стане общо място на всеки опит в критическата теория", това пише авторът в автореферата към дисертационния си труд, който впоследствие излиза на книга.
"Ранните социални критици, неомарксисти от Франкфуртската школа, през 20-те години критикуват едновременно познавателната и моралната философия, като опити за инструментализация на понятията. Те казват – познавателната и моралната теория употребява понятията, за да си послужи с тях", пояснява в ефира на предаването авторът Георги Илиев.
"Това, което ни учи Франкфуртската школа, е на критическо мислене. Нещо, което всеки иска да постигне в днешно време, но всъщност не можем да направим, тъй като много често си служим с готови фрази и постановки", каза в интервюто доц. д-р Камелия Спасова, която ще бъде част от хората, представящи събитието.
Чуйте разговора в звуковия файл.
Георги Илиев работи като научен сътрудник в секция "Теория на литературата" към Института за литература при БАН. Неговите интереси са съсредоточени главно в областта на съвременната критическа теория и политическа философия.
Книгата "Отношението между епистемология и етика в теорията след Франкфуртската школа" е посветена на теоретическите достижения на Франкфуртския социологически институт и неговите първи представители от 30-те и 40-те години на XXв. Теодор Адорно и Макс Хоркхаймер. Изследването се насочва и към последователи на школата и нейни по-късни членове като Юрген Хабермас, но също и към по-далечни наследници на франкфуртската мисловна тенденция като Мишел Фуко, Джудит Бътлър, Славой Жижек.
Основните въпроси, които се поставят в текста, засягат мястото на етиката в съвременната диалектическа теория, както и възможността за преминаване от абстрактни пропозиции към положени във времето и пространството изказвания, т.е. към осмисляне на въпроса за отношението между познавателно и историческо. Разгърнати са основните форми, под които историческото се представя като фундаментално измерение на практическия разум – в сферата на политическата и социалната мисъл, но също така и в полето на художествената литература.
В края на зимата и в навечерието на пролетта ловците са особено заети – хранилките имат нужда от стягане и почистване, дивечът има нужда от подхранване, започват курсовете, а след това са изпитите за ловна правоспособност. За всичко това, но не само, става дума в това издание на "И рибар съм, и ловец съм". Асен Стоименов от Пловдив, секретар на..
Тази година се навършват 130 години от създаването на организираното туристическо движение в България. По повод на този юбилей, срещаме се с председателя на Българския туристически съюз (БТС), Венцислав Венев, за да разберем как съюзът се подготвя за празничните събития и какви предизвикателства стоят пред наследниците на Алеко Константинов...
Преди 82 години след силен обществен отпор българските власти спират депортацията на български евреи от старите предели на България. В Деня на спасяването на българските евреи се връщаме към репортаж на Феня и Искра Декало, излъчен от Тел Авив в ефира на "Terra Култура" през 2023 година . Поводът са двете подписки, подкрепени тогава от различни..
Признателният еврейски народ учредява почетното звание "Праведник на народите" или "Праведник на света", което се присъжда на хора от нееврейски произход, които с риск за живота си са спасявали евреи по време на Холокоста от нацистко изтребление. 20 са българите, които носят това отличие. Тази чест може да бъде присъдена и на 21-ия българин,..
На 10 март България отбелязва едно от най-значимите събития в своята история – спасяването на българските евреи и почитта към жертвите на Холокоста. Тази дата е официално определена с Решение 105 на правителството от 19 февруари 2003 г., като тя символизира събитията, известни като "Кюстендилска акция" от 1943 г. Именно тогава политици, общественици и..
На 28 февруари 1947 година е роден яркият български поет Янаки Пртров, известен на децата като Чичо Чичопей. От три години се провежда Национален..
Отиваме в града на липите, където днес отбелязват Световния ден на социалната работа с празничен концерт в Държавната опера – Стара Загора. На..
Радослав Свирецов е пейзажен фотограф и архитект. Казва, че постоянно предизвиква себе си, за да открие скритите красоти на природата и градската среда...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg