Рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" прави опит за философски анализ на едни от най-наболелите теми на нашето съвремие.
Личната свобода в границите на държавата и отвъд тях. Героизмът в един воюващ XXI век. Оцеляването – заедно и поотделно.
Гост в ефира на предаването е Смилен Марков, преподавател по християнска философия във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий".
Основите на разговора философът полага с цитат от Йосиф Бродски. Запитан защо е християнин, поетът – носител на Нобелова награда, отвръща: "Защото не съм варварин".
Марков първо разглежда проблема за войната през призмата на християнството, в частност – православието. Той определя военния конфликт като извънредно и страшно събитие. "При война забравяме почти всичко, включително и човека".
В този контекст, като богослов и философ, Марков обръща внимание, че Православната църква е последната християнска деноминация, която формулира позиция относно войната. Почти пророчески, през 2014 година, на последния Православен събор в Крит, е решена общата позиция на църквата спрямо въоръжените конфликти. В документа за мисията има няколко много важни формулировки срещу войната. Руската църква, както и българската, не присъстват на този събор, допълва Марков.
Преподавателят по християнска философия насочва слушателското внимание към революционния характер на следната църковна формулировка: "Войната е зло без уговорки".
Марков пояснява: "Тя няма логос, принцип или норма. Не може да доведе сама по себе си до справедлив ред. Мирът не може да се основава на резултати от войната. Всички участници са жертви на войната. Няма разлика между войници и цивилни в това отношение. Нещо, което го няма в цивилното право. Войната прояжда живота, свободата и съвестта на всички. Не се прави разлика между мъже и жени."
Разбира се, философът не отрича наличието на определени задължения, заложени в Конституцията и валидни за човек в границите на държавата. В същото време Марков акцентира върху свободата на индивида, която съвременната демократична държава би следвало да гарантира на всеки свой гражданин.
"Принципът на непререкаемата свобода на човека, като носител на съвест, е фундаментален", казва гостът.
Университетският преподавател е съгласен, че да бъдеш нападнат и да нападнеш, не са еднозначни понятия. Въпреки това Марков изрежда усложняващи съображения, които обосновават участието или неучастието на човек във въоръжените сили – политически възгледи, лични убеждения, семейни обвързаности.
"Тези граници на съвестта би трябвало да ни възпрат да обявим, че отделният човек е длъжен да бъде въвлечен в справедлива война."
На въпроса дали всеки трябва да бъде герой, Смилен Марков отговаря категорично: "Героизацията е нещо много опасно" .
В духа на френския философ Рене Жирар Марков отъждествява героизацията на жертвата със своеобразен езически рецидив.
Преподавателят е смутен от общественото възприятие на военната смърт, като път към безсмъртие, слава и източник на сили. Смъртта на война е "антропологична катастрофа", смята гостът на предаването и цитира още едно философско твърдение: "Войната е най-страшното религиозно суеверие".
За да не създаваме насила герои в XXI век, Смилен Марков вижда един изход – професионална армия в мирно време. Това включва добра тренировка, високо заплащане, техническа подсигуреност. Причините първичният доброволчески подем в Украйна постепенно да утихне, Марков открива в неподготвената реакция на самата държава.
Философът подкрепя мнението, че "когато една държава е нападната, целият свят е нападнат".
Защитата на международното право той определя като "кауза на глобалната общност".
Към своето мнение Марков допълва, че в общата кауза влизат правата и достойнството на населението-жертва да бъдат защитени. В тази връзка гостът отправя и някои критики към украинската държава:
"Украйна е затворила абсолютно незаконно своите граници и незаконно спира мирно население да бяга от военни действия. Виждаме и дискриминация по пол. На база на полови белези да бъдат едни хора държани, други – въвличани насила в армията. Това е нещо недопустимо. Трябва да се надигне глас срещу него."
В заключение Смилен Марков призовава да бъдем агенти на доброто и надеждата. Личната свобода философът определя като приоритет, преди да е дошла война. После "би било късно човекът да избяга от съдбата на животните, предназначени за консумация", по думите на Марков.
Снимки – ЕПА/БГНЕС и hristianstvo.bg
Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.
Книгата "50 забравени места в България" от Слави Панайотов повежда читателите на мистично пътешествие в страната ни Шестата поред творба на един от най-успешните създатели на онлайн съдържание идва след двугодишен труд. В 400 страници са събрани малко известни и дори забравени места, съхраняващи тайнствената красота на родината ни. Книгата обхваща..
Визуалният артист Тодор Рабаджийски излага свои творби под името "Сурови перспективи" (Raw Perspectives). Изложбата е от 3 части – керамика, инсталация и живопис. Пространство на галерия +359 ("Водната кула") е подходящо за цялостния изглед на произведенията. Откроява се инсталацията, която се простира от върха на кулата до основата. Авторът..
Усмихнат, непринуден, дружелюбен, безкрайно земен и джентълмен – такъв видяхме Начо Герерос по време в първата му публична поява у нас. Известният испански актьор е в София по покана на телевизия bTV Comedy, която отбелязва 15-ия си рожден ден. Освен представители на медиите, на срещата с испанския актьор в петък присъстваха и посланикът на..
В програмата на тазгодишната Киномания е включен филмът "И това е за тази Коледа" на режисьора Петър Вълчев, В него се разказва за възрастен мъж, който разбира, че ще посрещне Коледа сам. В навечерието на семейния празник той разбира, че с дъщеря си и нейното семейство няма да прекарат заедно. И решава да прекара деня на гроба на починалата..
В редакция "Хумор и сатира" обичаме да пътуваме и затова често пъти поглеждаме към далечни страни, та да знаем какво ни чака, ако вземем, та най-сетне хванем самолета нанякъде. Тази седмица погледнахме и към Япония, а какво видяхме можете да разберете в неделя веднага след новините в 18 часа, когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала..
Нобеловият лауреат за литература Юн Фосе пише първата си пиеса "Някой ще дойде" през 1992 година. В края на 90-те пиесите на норвежкия писател започват да..
Във внушителния том са публикувани 27 разказа, неиздавани досега. Както каза на представянето Росица Чернокожева: "Талантът на Палми Ранчев е, че от..
Бубакар Траоре (р.1942, Кайи) е истинска легенда на музиката в Мали, а оттам – и в световен мащаб. Името му нареждаме до тези на Али Фарка Туре ,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg