Рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" прави опит за философски анализ на едни от най-наболелите теми на нашето съвремие.
Личната свобода в границите на държавата и отвъд тях. Героизмът в един воюващ XXI век. Оцеляването – заедно и поотделно.
Гост в ефира на предаването е Смилен Марков, преподавател по християнска философия във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий".
Основите на разговора философът полага с цитат от Йосиф Бродски. Запитан защо е християнин, поетът – носител на Нобелова награда, отвръща: "Защото не съм варварин".
Марков първо разглежда проблема за войната през призмата на християнството, в частност – православието. Той определя военния конфликт като извънредно и страшно събитие. "При война забравяме почти всичко, включително и човека".
В този контекст, като богослов и философ, Марков обръща внимание, че Православната църква е последната християнска деноминация, която формулира позиция относно войната. Почти пророчески, през 2014 година, на последния Православен събор в Крит, е решена общата позиция на църквата спрямо въоръжените конфликти. В документа за мисията има няколко много важни формулировки срещу войната. Руската църква, както и българската, не присъстват на този събор, допълва Марков.
Преподавателят по християнска философия насочва слушателското внимание към революционния характер на следната църковна формулировка: "Войната е зло без уговорки".
Марков пояснява: "Тя няма логос, принцип или норма. Не може да доведе сама по себе си до справедлив ред. Мирът не може да се основава на резултати от войната. Всички участници са жертви на войната. Няма разлика между войници и цивилни в това отношение. Нещо, което го няма в цивилното право. Войната прояжда живота, свободата и съвестта на всички. Не се прави разлика между мъже и жени."
Разбира се, философът не отрича наличието на определени задължения, заложени в Конституцията и валидни за човек в границите на държавата. В същото време Марков акцентира върху свободата на индивида, която съвременната демократична държава би следвало да гарантира на всеки свой гражданин.
"Принципът на непререкаемата свобода на човека, като носител на съвест, е фундаментален", казва гостът.
Университетският преподавател е съгласен, че да бъдеш нападнат и да нападнеш, не са еднозначни понятия. Въпреки това Марков изрежда усложняващи съображения, които обосновават участието или неучастието на човек във въоръжените сили – политически възгледи, лични убеждения, семейни обвързаности.
"Тези граници на съвестта би трябвало да ни възпрат да обявим, че отделният човек е длъжен да бъде въвлечен в справедлива война."
На въпроса дали всеки трябва да бъде герой, Смилен Марков отговаря категорично: "Героизацията е нещо много опасно" .
В духа на френския философ Рене Жирар Марков отъждествява героизацията на жертвата със своеобразен езически рецидив.
Преподавателят е смутен от общественото възприятие на военната смърт, като път към безсмъртие, слава и източник на сили. Смъртта на война е "антропологична катастрофа", смята гостът на предаването и цитира още едно философско твърдение: "Войната е най-страшното религиозно суеверие".
За да не създаваме насила герои в XXI век, Смилен Марков вижда един изход – професионална армия в мирно време. Това включва добра тренировка, високо заплащане, техническа подсигуреност. Причините първичният доброволчески подем в Украйна постепенно да утихне, Марков открива в неподготвената реакция на самата държава.
Философът подкрепя мнението, че "когато една държава е нападната, целият свят е нападнат".
Защитата на международното право той определя като "кауза на глобалната общност".
Към своето мнение Марков допълва, че в общата кауза влизат правата и достойнството на населението-жертва да бъдат защитени. В тази връзка гостът отправя и някои критики към украинската държава:
"Украйна е затворила абсолютно незаконно своите граници и незаконно спира мирно население да бяга от военни действия. Виждаме и дискриминация по пол. На база на полови белези да бъдат едни хора държани, други – въвличани насила в армията. Това е нещо недопустимо. Трябва да се надигне глас срещу него."
В заключение Смилен Марков призовава да бъдем агенти на доброто и надеждата. Личната свобода философът определя като приоритет, преди да е дошла война. После "би било късно човекът да избяга от съдбата на животните, предназначени за консумация", по думите на Марков.
Снимки – ЕПА/БГНЕС и hristianstvo.bg
Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.
Съвсем не на шега на 1 април в галерия "Ракурси" Валентин Ангелов подреди изложба със свои картини под името "Понякога вали през април". Това е неговата 13 експозиция в галерията и е поглед към търсенията му през последната година. Посетителите ще се насладят на серия от маслени платна, акварелни рисунки и графики. Сюрреалистичните му..
Когато чуем израза "двойнствен живот", често си представяме човек, който може би не води много честен такъв. В контекста на професиите обаче, това може да вземе невероятни обрати, които будят повече възхищение, отколкото съмнение. Такъв е случаят и на Ния Атанасова. Основното ѝ занимание е детската хирургия, но извън него е развила страстта да..
Константин Павлов е признат като оригинален творец със силно влияние върху модерната българска поезия и култура. Той е между най-значителните български поети на XX век. Поетът, драматург и киносценарист е роден на 2 април 1933 година. Завършва гимназия през 1952 г. Следва право в Софийския държавен университет . Работил е като редактор в Радио..
Четем будистки приказки за щастие. Те са от сборника "Отвори сърцето си" с вдъхновяващи истории за надеждата, любовта и прошката, за превъзмогването на страха и освобождаването от страданието, които отразяват мъдростта на будизма. Авторът е Аджан Брам , англичанин, завършил физика в Кеймбридж, който решава да стане будистки монах в Тайланд и..
В рубриката Културен отпечатък на предаването Terra Култура акцентът този път пада върху изключително любопитно заглавие – дебютния роман на легендарния музикант Пийт Таунзенд, "Тревожни години" . Повод за разговора е излизането на българското издание, а специален гост в студиото е редакторът на книгата Юлия Петкова. Издателство..
На 7 април – Деня на здравния работник, отбелязваме значимостта на хората, които се грижат за здравето ни не само в болничните зали, но и чрез словото...
Представете си ярко розово езеро със захарно бели облаци… във водата. Трудно е дори за разюздано въображение. А такова място съществува! Селото около..
Първите стипендии "Контрасенсус" за млади учени и насърчаване на изследователското любопитство, в чест и памет на проф. Ивайло Дичев, бяха връчени в края..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
