Късно проговаряне, познавателни и поведенчески проблеми, хиперактивност, разконцентрираност… с подобни оплаквания все по-често в кабинетите на логопеди и психолози се озовават разтревожени родители, опасяващи се да чуят "страшна" диагноза за децата си. За щастие в много от случаите се оказва, че няма физиологични причини за подобни симптоми, а след разговор за начина на отглеждане на детето става ясно, че голяма част от времето си то прекарва пред екрана на телефона, телевизора, лаптопа.
Наблюдения от практиката си споделят в предаването "За думите" логопедите Станислава Мешинкова и Диана Лепоева от центъра "СдУМки". Според тях родителите стават все по-осъзнати и склонни да потърсят помощта на специалисти и в същото време масово се подценява пагубното влияние на електронните устройства върху развитието и здравето на децата.
За претоварените с работа и семейни ангажименти родители екранът осигурява мигове за отдих и спокойствие, за други е удобната "бавачка", помощник в храненето на злоядо дете, учител по така необходимия и престижен английски език. Българските деца не правят изключение от връстниците си по света. Според данни на ЮНЕСКО 93% от съвременните деца между 3 и 5-годишна възраст прекарват средно по 4 часа на ден пред екрана.
Вредите от ранното и безконтролно заседяване пред електронното устройство са доказани.
Д. Лепоева: "Езиковият дефицит е първият, който забелязват родителите, с късното проговаряне. И късното проговаряне всъщност води след себе си и останалите когнитивни нарушения на развитието… Не задържат вниманието си, трудно се концентрират, нарушено запаметяване, нарушения в емоционалната сфера също така. Много са комплексни нещата. Децата развиват агресивност – вербална, физическа, тъкмо от това безконтролно гледане… Имали сме случаи в практиката си деца, които по цял ден са оставяни пред устройство, пред телевизор, което за детската нервна система просто може да е пагубно."
Ст. Мешикова: "До тригодишна възраст устройствата не влияят изобщо благоприятно на психиката и на децата не трябва да се използват като стимулно средство дори при хранене… Вече между три и четиригодишна възраст е възможно по едни 15 минути децата да гледат, но това да бъде контролирано от родител, а след това вече с увеличаването на възрастта и времето се увеличава, но все пак отново е под контрола на родителя…и да бъде на български… Едно дете до 4-5-годишна възраст според мен не би трябвало да учи втори, чужд език, стига да не живее в двуезична среда… Защото дотогава говорът се формира и дотогава все още учим български език, учим как да комуникираме на български, на основния роден език."
Целия разговор чуйте в звуковия файл
Наричат двумилионния град Коня в Република Турция "културната и духовна столица на страната". Наричат го още "градът на Мевляна" и "градът на дервишите". Наречен е на името на Мевляна Руми – световноизвестният суфитски мистик, поет и философ, живял в Анадола преди близо осем века. Като прозвището Мевляна – водач, учител, той получава заради учението..
На 14 и 15 февруари в Софийския университет се проведе академична конференция под надслов "Творчество и иновации – измерения на бъдещето", организирана Националния университетски център за творчество и иновации. Мащабното събитие беше приветствано от представители на изпълнителната власт и академичното ръководство. Изключително богатата програма,..
Марко Видал е поет, но също така и преводач от български на испански език. Човек, който обича да пътува чрез езиците и културите. Издател на едно съвсем малко и ново издателство, посветено на превода и популяризирането на литературата на малките езици. А само една малка част от неговите литературни маршрути минават през Испания, България, Узбекистан...
152 години след обесването на националния герой Васил Левски говорим за личността и делото на Апостола по два познавателни вектора. Първият – историческата наука за тази забележителна фигура от нашите националноосвободителни усилия, а вторият – образът на Левски както в произведенията на класиците, така и в произведенията на нашите съвременници...
На 18 и 19 февруари с тържествени прояви България отбеляза 152 години от гибелта на най-светлата личност в историята на нашето национално възраждане и освобождение от петвековно потисничество и безправно съществуване в рамките на Османската империя. Васил Иванов Кунчев, Дякон Игнатий, Апостола, Левски – не просто обаятелен образ на герой, мъченически..
На днешния 21 февруари в Регионалната библиотека "Захарий Княжески" ще се състои среща-разговор с изтъкнатия археолог академик Васил Николов. Темата на..
Само икономически ли са мотивите за решенията на американския президент Доналд Тръмп, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев,..
Какво представляват окупираните украински територии и бригада "Азов" днес. Разказва от първо лице в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Горица..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
