На 12 февруари отбелязахме Световния ден за борба с епилепсията. Националният дворец на културата и сгради в още четири областни града бяха осветени в лилаво – цветът на хората с епилепсия по света. Мотото на кампанията тази година беше "Заедно за подкрепа и осведоменост". Около 70 000 са българите с епилепсия, като някои от тях имат и други хронични заболявания. Болестта най-често започва в детска възраст и след това може да се появи, когато човек навърши 65 години.
"Нашият ден" предоставя трибуна на Веска Събева, председател на Асоциацията на родителите на деца с епилепсия, за да сподели проблемите на хората с епилепсия в България.
Като основен проблем Събева откроява разговора за медикаментите, тяхното реимбурсиране – кои от тях поема НЗОК и кои не, както и равния достъп до нужните лекарства от страна на българските пациенти.
При правилно лечение епилепсията може да бъде контролирана така, че да не възпрепятства образованието, трудовата заетост и другите сфери на обществения живот.
"Не зная защо нашата държава не е предприела всички стъпки досега", казва Събева по отношение липсата на достъп до медикаменти. Тях тя разделя на три групи. Някои лекарства безпроблемно минават през НЗОК. Други не се поемат от Касата поради търговските интереси на фармацевтичните фирми, заявява председателят на Асоциацията. Третата група медикаменти са тези, които лекарите изписват, въпреки че те не се внасят за българския пазар. Така родителите са принудени да преминат през сложен процес на издирване и сдобиване с тези медикаменти, важни за състоянието на децата им.
Веска Събева споделя нещо, с което редица хора в нужда не са запознати. Според чл. 266 от Закона за лечението и медикаментите в хуманната медицина тези недостъпни у нас лекарства могат да се изписват до навършването на 18-годишна възраст и да бъдат поети от НЗОК. За целта е необходимо мотивирано писмо от лекуващия лекар и дадената болница. Това обаче е приложимо само до 18-годишна възраст.
Председателят на парламентарната комисия по социална и демографска политика Деница Сачева е дала обещание на едно място да бъдат събрани Здравна и Социална комисия, с които да се разискват проблемите на хората с епилепсия. Внесено е искане за промяна на Закона за лечението в хуманната медицина, за да бъде отстранена възрастовата дискриминация в него.
"Политиката за лечението на хората с епилепсия и други заболявания в България е твърде сгрешена. Тя е сякаш нагласена, за да задоволи по някакъв начин потребностите на фирмата, която внася, а не на нашите граждани, които имат нужда от помощ", заявява Събева.
В края на разговора председателят на родителската асоциация съобщава и една положителна новина. В Столичната община ще бъде предоставена сграда, която да се превърне в Център за хора с епилепсия над 25-годишна възраст. Този нов център ще бъде пригоден и за хора с детска церебрална парализа, защото в другите заведения липсва такава грижа.
"Надявам се, че другите общини ще бъдат по-смели. Ние ходим и разговаряме с тях не защото имаме някакъв нездрав интерес, а защото знаем, че това е необходимо и ще помага на семействата."
Повече по темата чуйте в звуковия файл:
В Шестото издание на "Университетската седмица на книгата в УНСС" участват 20 издателства, които са подготвили намаления и промоции специално за студентите в Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Очакват се десет премиери на книги, с участието на техните автори. Съвременни книги за съвременни деца: Защо е важно съдържанието да е..
Ескапизъм, искейпизъм, оттегляне, отдръпване, доброволно отшелничество – дълга синонимична редица, обозначаваща явление, присъщо на човечеството, откакто има човечество, но набиращо сила в модерната епоха. Говорим с философа от СУ професор Стилиян Йотов, с журналиста и писателя Иво Беров, с психолога Иван Иванов и с публициста и колумниста Диян..
Важността на устойчивото третиране на отпадъците и рециклирането, ролята на кръговата икономика и ползите от съвременни методи за управление на отпадъците са ключови теми на семинара "Отпадъци и рециклиране", организиран от Френското посолство и Френския културен институт в България. Това събитие е част от конкурса "ЕкоОбщина – устойчив град и..
Теодор Цеков е журналист в седмичния вестник "Филтър" и сайта, носещ същото име. Радослав Диков е също журналист, вече бивш – работил дълги години в Немска редакция на БНР. Сега пише фейлетони. За мухата в студиото, политиката и най-дългата дума в немския език, или "последният да затвори вратата". Полусериозно преди президентските избори в САЩ –..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" след Деня на будителите и в навечерието на второто издание на Деня на четенето, който тази година преминава под мотото "Иновациите започват с четене", Валентина Стоева от фондация "Четене" и фондация "Детски книги" сподели възгледите си за това как да стимулираме четенето сред децата и защо е..
Кой има интерес от грубото и агресивно поведение на политици срещу журналисти, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев ,..
Албена и Павел Благеви са се издигали до селенията на боговете – планината Олимп. Оказа се, че макар да е с няколко метра по-нисък от Мусала, нейният връх..
На 6 ноември публиката в Студио 1 на Радиото в София ще се наслади на музикална приказка за различните лица на един от най-чувствените инструменти в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg