Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

За гуобауното поуожение и ленивото "л"

Ако в края на миналия век езиковеди наблюдават отделни случаи на произнасяне на звука "л" като "у", днес те говорят за масово явление в речта. Вече е рядкост да се чуе "нормативното" българско "л".

Въпреки някои мнения, че проблемът се дължи на диалектни особености, експерименти и наблюдения, проведени в различни части на страната, показват неговото повсеместно разпространение.

"Смятаме, че по-скоро явлението е социо-фонетично и няма диалектно влияние, това сме го доказвали с множество експерименти", казва доц. Гергана Падарева, преподавателка в Югозападния университет, която повече от десетилетие изследва тенденцията. В случая не може да се говори и за артикулационни проблеми, тъй като пред гласните "е" и "и" звукът се изговаря като "л" от всички.

Какво е обяснението за появата на това произношение и масовото му разпространение. Според доц. Падарева " то е тръгнало може би от сленга на софийските младежи. Постепенно то става маркер за престиж и се налага сред носителите на българския език, които са на по-млада възраст. Постепенно обаче дотолкова се разпространява и в момента, както всички сме свидетели, като си пуснем радиото и телевизията, почти повсеместно чуваме "уъ" вместо "л".

Днес някогашните млади вече са родители, учители и логопеди и предават на децата тъкмо това произношение, за да се стигне до куриозната ситуация, за която споменава доц. Падарева, да се опитват да коригират нормативното "л" като неправилно.

Проблемът е, че особено при по-малките това води до правописни и по-рядко до смислови затруднения и грешки. Освен че изписват така, както чуват "ореу", "гуава" вместо "орел", "глава", може да напишат "палза", "калза" вместо "пауза", "кауза".

Според доц. Гергана Падарева процесът едва ли е обратим, а подобни тенденции се наблюдават и в други езици.

Чуйте разговора в звуковия файл


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Gypsy Lore Society – годишна среща в София

През далечната 1888 във Великобритания   се създава международна ромска организация, наречена Gypsy Lore Society. Целта му и тогава, а и сега, е да обединява и установява по-тесни контакти между учените, изучаващи историята и културата на ромите – и отседналите и пътуващите (роувъри и травълърс както още ги наричат). Периодично това Общество..

публикувано на 03.10.24 в 08:10
Махатма Ганди и Лев Толстой

История на ненасилието

Ако те ударят по едната буза, да обръщаш ли другата, или да биеш и ти, хем по-силно? И поученията на Исус от планината, и източните религии разсъждават над тези дилеми откак свят светува. Говорим за философията на ненасилието, може би политически най ярко въплътена от Махатма Ганди с революцията в Индия, но и за фигури като Лев Толстой, Мартин Лутър..

публикувано на 02.10.24 в 18:51
„Сказание за цар Самуил“ - маслени бои, платно, Васил Горанов

Цар Самуил – 1010 години от смъртта му

Когато става дума за българските царе и се спомене името на цар Самуил, първото, което изплува в съзнанието ни, е историята за ослепените негови войни. Едва след това се сещаме и за легендите,   разказвани за него. Тази година на 6 октомври се навършват 1010 години от трагичната му смърт. В ход е подготовката за тържественото отбелязване на тази..

публикувано на 02.10.24 в 15:10

Силвия Лакова: Децата са любознателни, отворени и бързо усвояват нови знания

Студенти от 7 до 11 години посетиха Университета за строителство, геодезия и архитектура за една седмица, съобщава в предаването "Следобед за любопитните" Силвия Лакова. Идеята за създаването на този университет, смята тя, е било да се предизвикат и насърчат естественото любопитство и критичното мислене на децата, като се повиши интересът им..

публикувано на 01.10.24 в 17:45

Палеонтологът Владимир Николов: Находището край Трън е прозорец към един изгубен свят

От 2 до 10 август тази година се проведе Седмата палеонтологична експедиция на Националния природонаучен музей при БАН до находището на динозаври и друга гръбначна фауна с къснокредна възраст край град Трън. В резултат на извършените от екипа дейности са събрани над 30 нови вкаменелости от гръбначни животни. Те ще позволят на палеонтолозите да..

публикувано на 01.10.24 в 09:30