2 април се отбеляза като Световен ден за повишаване на информираността по въпросите на аутизма. По този повод в предаването "Нашият ден" гостува д-р Атанаска Аврамова, началник на Дневното отделение към Клиниката по детска психиатрия към Университетска болница "Александровска".
Честотата на заболяванията от аутистичния спектър и на диагностицирането са в нарастване през последните години, споделя д-р Аврамова. Въпреки това корените на заболяването все още се обсъждат. По нейните думи диагнозата аутизъм се стабилизира през последните три десетилетия в България, годините са дори още по-малко, в началото на ХХI век, от 2000 година насам, отбелязва тя. Методиките и критериите за диагностициране на това състояние не са статистически уеднаквени в различни части на света, резултатите за честотата в различните държави, континенти и методики, много често се различават.
Относно методиката за диагностициране в България, д-р Аврамова отбелязва, че няма регистър, който да обхване всички случаи. И въпреки ползите от такъв, тя признава, че съществува риск от стигматизация, което често отблъсква родителите да търсят диагноза за своите деца. "Поставянето на диагноза и включването в регистър е нещо, което стигматизира хората и това отново изкривява данните, защото много родители се стремят да избегнат тази стигма за децата им".
Що се отнася до основната хипотеза за заболяването, експертът отбелязва, че генетичната предпоставка е от съществено значение. Специфичната генетична аномалия обаче може да бъде изключително разнообразна, което прави установяването на диагноза изключително трудно.
"Това, което се установява е, че наистина при децата и хората с подобни нарушения, се установяват поредица от генетични абнормности, обаче специфичното е, че броят на гените, които могат да дадат абнормности, е изключително висок. Преди няколко години се смяташе, че са 200, а сега се знае, че са над 1000. Клиничната картина може да се получи от различно съчетание на тези гени. При хиляда компонента възможните съчетания са близко до безкрая", подчертава тя.
Външните фактори също се изследват, но досега не са установени конкретни връзки с развитието на аутизма. Ролята на педиатрите е от съществено значение. Проучване обаче показва, че водещото е родителската тревога, "педиатрите сякаш са по-склонни да отложат посещението при детски психиатър. В България детските психиатри са малко, от друга страна, причина пак е стигмата", казва още д-р Аврамова.
Относно симптомите, д-р Аврамова обяснява, че те могат да бъдат разнообразни и често се проявяват със забавяне на проговарянето, недостъпност и проблеми със социалната адаптация.
Експертът подчертава, че възрастта, в която се установява аутизмът, е различна за различните случаи, като най-честата заявка за помощ е при деца от 2,5- до 4-годишна възраст. Трудностите в адаптацията на детето в градината често са първият сигнал за родителите да потърсят професионална помощ.
Чуйте в звуковия файл.
В предаването д-р Атанаска Аврамова споделя, че най-вероятно всяко дете възприема света и реагира на него по свой уникален начин. Въпреки че нарушенията при аутизма могат да бъдат разнообразни, тези деца могат да имат чувствителност към различни сензорни въздействия като шумове или образи. Например, има деца, които се страхуват от определени шумове до степен на паника и дори си запушват ушите.
Освен това е възможно да имат и нечувствителност към болка, или да нямат израз на това. Д-р Аврамова разказа, че има случаи на деца, които чупят крайник, но не показват, че това се е случило, а родителите разбират по външни белези, като оток на мястото.
"Много е трудно да научиш дете, което има комуникативни нарушения, да разбира тези връзки. Това е нещо, което се учи, а детето, което не влиза в акта на комуникация, много трудно може да бъде научено", подчертава тя.
Чуйте в звуковия файл.Д-р Аврамова поясни, че диагнозата на аутизма се определя в съответствие с класификационните схеми, които са приети в съответната държава. В момента в България се използва Международната класификация на болестите и свързаните с тях здравни проблеми (МКБ-10), но се очаква да бъде въведена международната класификация – 11-а ревизия, която е по-различна специално за аутизма.
Тези класификационни схеми определят диагностичните критерии за съответното разстройство. В детската психиатрия тези критерии се използват основно за ориентир върху клиничната картина. За да се постави диагноза, се анализира поведението на детето и се обобщава картината, за да се установи дали отговаря на определените диагностични критерии. Често тези процеси се извършват с помощта на мултидисциплинарен екип от специалисти.
Чуйте в звуковия файл.
В предаването д-р Аврамова сподели за Клиниката по детска психиатрия "Св. Никола", която е широко позната в обществото. Тя отбеляза, че клиниката е успяла да изгради своето име през годините. Подобна клиника има само във Варна, където функционират както дневни, така и стационарни отделения. В България броят на детските психиатри е много ограничен – около 25 души.
В стационарния отдел се приемат деца, които изискват постоянна грижа и не могат да бъдат обслужвани в дневни условия. Обикновено това са деца в юношеска възраст с по-тежки психиатрични проблеми. Клиниката приема деца с различни невроразвитийни проблеми, включително затруднения в развитието и адаптацията. Те работят с деца от 0 до 18 години, обхващайки целия спектър на детските психиатрични нужди.
В рубриката "Разговорът" разговаряхме с арх. Ивайло Захариев от Българската асоциация за термално наследство. Темата на разговора е първата карта на минералните бани в България , липсата на стратегия за развитието на този ценен ресурс и бъдещата визия за термалното наследство у нас. Арх. Захариев подчертава, че към момента държавата не..
В рубриката "Епизоди от живота" представяме една вдъхновяваща инициатива, която цели да осигури подкрепа и социализация за деца и лица с увреждания. В Стара Загора, на улица Венера 9, в квартал Малък Железник, започна дейност творческа работилница, създадена по инициатива на сдружение "Заедно с теб можем". Създателят и председател на..
В рубриката на "Нашият ден", в която гостуват зелените новатори на България, говори Стойчо Стоев , директор "Природозащита" към Българско дружество за защита на птиците (БДЗП). Гостът разказва за провежданите от БДЗП курсове за разпознаване на птици : " Важна част от нашата работа и мисия е да запознаем хората с птиците и да ги привлечем..
Комуникационната индустрия позволява много широк обхват от най-различни комуникационни форми – от съвсем стандартните материали, интервюта, статии, до всякакви по-странни и по-нетрадиционни идеи, творчески концепции, клипове, картини. На комуникацията това ѝ е хубавото, че умее да обединява от алгоритмичния стратегически подход до изумително богати..
Как едно съобщение в телевизия за това, че Делян Пеевски "вади средства" и ще спаси българските щанги, може да наруши Закона за радио и телевизия (ЗРТ), коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Жана Попова, преподавателка във ФЖМК на СУ "Св. Климент Охридски". Какво не му е наред на съобщението, като жанр и съдържание "Няколко..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
Режисьорът и създател на една от най-успешните театрални формации "Кредо" Нина Димитрова е навъртяла стотици хиляди километри с турнета и фестивали по..
"Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg