В ефира на предаването "Нашият ден", Борислава Хубенова, журналист от културното издание "Нула 32", сподели своите възгледи за важността на словото и неговото влияние върху културата на пловдивчани. Тя подчерта, че словото е най-висшият начин за комуникация, изразяване и свързване между хората. Ето какво казва Борислава Хубенова:
"Словото е най-висшият начин да комуникираме, да се изразяваме, да общуваме и да се свързваме едни с други. Комуникацията е най-важното умение, което притежаваме."
Според Хубенова, отношението към словото трябва да бъде с дълбоко уважение, тъй като то може да бъде както мощно оръжие, така и средство за злоупотреби, крайности и манипулации. Тя подчерта колко е важно да се изразяваме правилно и колко значима е темата за грамотността за всички нас като общество.
"Трябва да имаме дълбоко уважение и винаги да преценяваме как се отнасяме към словото, защото то е оръжие, но можем и да изпаднем в злоупотреби, крайности и манипулации. Много е важно да се изразяваме правилно. Темата за грамотността е мисия на всички нас като общество."
Борислава Хубенова също така подчерта необходимостта да се преодолеят езиковите граници и бариери, които сами си поставяме. Според нея, за да преодолеем тези препятствия, трябва да бъдем грамотни.
"Ние сме в общество без граници, но има езикови граници и бариери, които си поставяме сами и за да ги преборим, трябва да бъдем грамотни."
В личен план, Хубенова сподели как се опитва да научи детето си да контролира себе си и своите емоции чрез изразяването си. Тя вярва, че способността за правилно изразяване е ключова за личностното развитие и хармоничното общуване.
"Опитвам се да науча детето си да контролира себе си и емоциите си чрез изразяването си."
Чуйте разговора в звуковия файл.
Црънча се намира в община Пазарджик и в него живеят около 1000 човека. Край селото са разкрити останки от антично селище, с трикорабна църква в югозападния му край, датирана към V век. През VI век южно от нея, на хълма "Гергьовска църква" е построена крепост. Крепостната стена е изградена от камъни, споени с червен хоросан. Построена е да пази селището..
Националният военноисторически музей (НВИМ) показва за първи път златния венец, който цар Борис Трети поднася при откриването на Паметника на свободата на връх Свети Никола през 1934 г., както и фотографии от строежа и откриването му. Събитието ще се проведе на 3 март във филиала на музея в София, съобщават от екипа. "В обновените експозиционни..
Празниците трябва да ни обединяват, да ни дават общ фокус и морал. Затова и днешната дата е празнична за българския народ , независимо от конюнктурата и обстоятелствата. На 3 март, когато отбелязваме 147 години от Освобождението на България, за свободата и еволюцията на българските идеали говори в "Артефир" историкът доц. Тодор Чобанов: "Това, което..
Калофер – град с дълбоки исторически корени и силен духовен дух, крие в себе си не само спомена за Христо Ботев, но и едно от трагичните събития на Българското възраждане, останало малко известно сред широката общественост. Доц. Ивайло Найденов, декан на Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", родом от Калофер и наследник на..
В деня, в когато България отбелязва своя национален празник, ние се опитваме да ви потопим в атмосферата на честванията и да ви срещнем с хората, които съхраняват духа на нашата история. Един от тези хора е Цветанка Неделчева – бивш директор на Националния музей "Христо Ботев" в Калофер и Музея "Иван Вазов" в Сопот, автор на множество научни..
Беше въпрос на време звукът на новата вълна на руския пост-пънк да се завърне на софийската сцена, а за Ploho изминалата година и половина беше повече от..
Проф. Георги Дюлгеров е единственият български кинотворец, който се приобщава към имената от световното кино, носители на специалната награда ФИПРЕССИ..
На 3 март България отбелязва своя Национален празник, свързан с Освобождението от Османско владичество. В този ден всеки българин си припомня заветите на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
