Българската национална телевизия, Българското национално радио и Българската телеграфна агенция обявиха съвместната инициатива под надслов "14 века България в Европа". На обща пресконференция генералните директори на трите обществени медии заявиха намерението си да работят заедно за реализирането на тази инициатива. Те се стремят да насочат вниманието към приноса на България в Европа и отговорността към историческата памет.
В рамките на инициативата ще бъдат отбелязвани значими за страната годишнини в периода 2024 – 2032 г., с акцент върху предстоящата през 2031 г. 1350-годишнина от основаването на Първата българска държава. Сред значимите дати, залегнали в календара на инициативата, са 200-годишнината от издаването на "Рибния буквар" на Петър Берон, 1170 години от създаването на първата българска писменост от светите братя Кирил и Методий, 1100 години от признаването на Българската патриаршия и др. Заключителните събития ще са свързани с 1400-годишнината от създаването на Стара Велика България и 270 години от написването на "История славянобългарска" от св. Паисий Хилендарски през 2032 година.
В интервю за предаването "Terra Култура" генералният директор на БНР Милен Митев сподели за значимостта на инициативата:
"Факт е, че информационният поток е много наситен и хората често обръщат внимание на това, което се случва днес, забравяйки за важните събития от миналото. Именно тук е ценността на програмата "Христо Ботев" и предавания като "Terra Култура", които ни карат да се спрем и да се замислим за историческия контекст."
Според Митев "България има своето място в Европа не само като географско и териториално пространство, но и като културен и духовен център". Той подчерта, че инициативата е започнала като идея на Българската национална телевизия, но скоро е "прегърната" от БНР и БТА.
"Не бива да се фокусираме само върху годишнината от основаването на българската държава, но и върху други значими дати и юбилеи, които ще отбележим до 2032 г.", добави той.
Генералният директор на БНР акцентира и върху важността на партньорствата с други медии, държавни институции, образователни и научни организации като БАН, които вече изразиха желание да работят съвместно с обществените медии.
"Обществените медии са тези, които трябва да започнат разговора за българската история и култура, като използват своите изразни средства, за да запознаят аудиторията с важните годишнини“, каза Митев.
На въпроса как би се обърнал към бъдещия ръководител на БНР, който ще бъде на този пост през 2031 г., той отговори:
"Към всеки следващ ръководител бих отправил посланието най-напред да оцени направеното до момента, преди да реши кое от него да остави и кое да промени. Историята е багаж, който понякога може да бъде тежък, но и много ценен."
Митев отбеляза, че в последните години БНР се е модернизирала не само технологично, но и като отношение към аудиторията. Важно е обществените медии да продължат да създават качествено съдържание и да достигат до своята аудитория чрез различни платформи, включително социалните мрежи и новите технологии. В тази връзка той спомена за предстоящото създаване на мобилно приложение на БНР и редизайн на сайта.
"Нашата цел е да бъдем навсякъде, за да може аудиторията да ни намери по удобен за нея начин. Заедно с това ще изграждаме технологична инфраструктура, с която колегите да работят ефективно", завърши той.
Инициативата "14 века България в Европа" е амбициозна и дългосрочна, като целта е да се създаде приемственост и последователност в работата на обществените медии, които да продължат да информират и образоват обществото за важните исторически събития и тяхното значение.
Чуйте разговора в звуковия файл.
Црънча се намира в община Пазарджик и в него живеят около 1000 човека. Край селото са разкрити останки от антично селище, с трикорабна църква в югозападния му край, датирана към V век. През VI век южно от нея, на хълма "Гергьовска църква" е построена крепост. Крепостната стена е изградена от камъни, споени с червен хоросан. Построена е да пази селището..
Националният военноисторически музей (НВИМ) показва за първи път златния венец, който цар Борис Трети поднася при откриването на Паметника на свободата на връх Свети Никола през 1934 г., както и фотографии от строежа и откриването му. Събитието ще се проведе на 3 март във филиала на музея в София, съобщават от екипа. "В обновените експозиционни..
Празниците трябва да ни обединяват, да ни дават общ фокус и морал. Затова и днешната дата е празнична за българския народ , независимо от конюнктурата и обстоятелствата. На 3 март, когато отбелязваме 147 години от Освобождението на България, за свободата и еволюцията на българските идеали говори в "Артефир" историкът доц. Тодор Чобанов: "Това, което..
Калофер – град с дълбоки исторически корени и силен духовен дух, крие в себе си не само спомена за Христо Ботев, но и едно от трагичните събития на Българското възраждане, останало малко известно сред широката общественост. Доц. Ивайло Найденов, декан на Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", родом от Калофер и наследник на..
В деня, в когато България отбелязва своя национален празник, ние се опитваме да ви потопим в атмосферата на честванията и да ви срещнем с хората, които съхраняват духа на нашата история. Един от тези хора е Цветанка Неделчева – бивш директор на Националния музей "Христо Ботев" в Калофер и Музея "Иван Вазов" в Сопот, автор на множество научни..
Беше въпрос на време звукът на новата вълна на руския пост-пънк да се завърне на софийската сцена, а за Ploho изминалата година и половина беше повече от..
Проф. Георги Дюлгеров е единственият български кинотворец, който се приобщава към имената от световното кино, носители на специалната награда ФИПРЕССИ..
На 3 март България отбелязва своя Национален празник, свързан с Освобождението от Османско владичество. В този ден всеки българин си припомня заветите на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
