В рубриката "Културен код" на предаването "Terra Култура" обсъждаме значението на "Голямата диктовка", проведена в Националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий". Това събитие предизвика голям интерес и събра участници от различни възрасти, които имаха възможността да демонстрират своите умения по правопис. В интервю за предаването д-р Ивета Рашева сподели своите впечатления и изводи от събитието.
"Националната библиотека застана зад кауза, насочена към опазване на културната ни идентичност. Участваха около 80 човека. Най-малкият ни участник беше на 9 години, а най-възрастният на 74. Времето беше лошо и не успяхме да ги разпределим в две места и те писаха в една читалня върху едни и същи текст. Това даде много хубава позиция, от която да можем да направим изводи – и за малките, и за по-големите, и за по-големите. Заваля силен дъжд и нямахме възможност да настаним участници около библиотеката, каквато беше първоначалната идея и децата имаха подготвен съвсем различен текст, част от приказката "Тримата братя и златната ябълка", но всъщност писаха част от лирическото отклонение от повестта "Българи от старо време".
Д-р Рашева сподели интересни наблюдения за трудностите, пред които са се изправили участниците. Тя отбеляза, че:
"Най-малките участници бяха затруднени от дума, която вече е архаизъм – "осиротяла". Почти 100% от малките участници не са могли да изпишат тази дума. Това, което можем да обобщим е, че дори с това да сме останали с тази диктовка, да припомним, че Отечество се пише с главна буква, то пак си е струвало да го направим."
Това показва, че подобни събития имат не само образователна, но и възпитателна роля, като поддържат живи традициите и културната памет.
Събитието привлече внимание и заради участието на известни личности. Д-р Рашева подчерта важността на това:
"Участваха актьори, журналисти, имахме и двама професори. Следващата година трябва да обърнем внимание на това, че включването на известни личности прави едно събитие популярно. Няма проблем в това да седнат заедно министър и дете, ние го направихме с дете и професор."
Това показва, че събитията, в които участват публични личности, могат да привлекат по-широка аудитория и да повишат общественото внимание към важни културни и образователни инициативи.
"Голямата диктовка" в Националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" е пример за успешно съчетание на културна кауза и образователна инициатива. Събития като това показват важността на запазването на културната идентичност и традиции, като същевременно предоставят възможност за участие и ангажираност на хора от всички възрасти и професии.
Чуйте разговора в звуковия файл.
Црънча се намира в община Пазарджик и в него живеят около 1000 човека. Край селото са разкрити останки от антично селище, с трикорабна църква в югозападния му край, датирана към V век. През VI век южно от нея, на хълма "Гергьовска църква" е построена крепост. Крепостната стена е изградена от камъни, споени с червен хоросан. Построена е да пази селището..
Националният военноисторически музей (НВИМ) показва за първи път златния венец, който цар Борис Трети поднася при откриването на Паметника на свободата на връх Свети Никола през 1934 г., както и фотографии от строежа и откриването му. Събитието ще се проведе на 3 март във филиала на музея в София, съобщават от екипа. "В обновените експозиционни..
Празниците трябва да ни обединяват, да ни дават общ фокус и морал. Затова и днешната дата е празнична за българския народ , независимо от конюнктурата и обстоятелствата. На 3 март, когато отбелязваме 147 години от Освобождението на България, за свободата и еволюцията на българските идеали говори в "Артефир" историкът доц. Тодор Чобанов: "Това, което..
Калофер – град с дълбоки исторически корени и силен духовен дух, крие в себе си не само спомена за Христо Ботев, но и едно от трагичните събития на Българското възраждане, останало малко известно сред широката общественост. Доц. Ивайло Найденов, декан на Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", родом от Калофер и наследник на..
В деня, в когато България отбелязва своя национален празник, ние се опитваме да ви потопим в атмосферата на честванията и да ви срещнем с хората, които съхраняват духа на нашата история. Един от тези хора е Цветанка Неделчева – бивш директор на Националния музей "Христо Ботев" в Калофер и Музея "Иван Вазов" в Сопот, автор на множество научни..
Беше въпрос на време звукът на новата вълна на руския пост-пънк да се завърне на софийската сцена, а за Ploho изминалата година и половина беше повече от..
На 3 март България отбелязва своя Национален празник, свързан с Освобождението от Османско владичество. В този ден всеки българин си припомня заветите на..
Проф. Георги Дюлгеров е единственият български кинотворец, който се приобщава към имената от световното кино, носители на специалната награда ФИПРЕССИ..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
