Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Археозоологията – наука за отношенията на човека и животните в историята

Снимка: Национален природонаучен музей

Обредният календар за октомври включва цели два празника, свързани с животинска символика – Мишинден и Мечкинден. Във фолклорната традиция отношенията между хората и животните заемат важно място.

Археозоологията е любопитен дял от науката, който изследва въпроса как са се развивали отношенията на човека и животните в историята. Повече по темата разказва във "Време за наука" д-р Надежда Карастоянова.

В началото на разговора д-р Карастоянова уточнява, че археозоологията намира, изследва и консервира останки от животни, разказващи интересни детайли от живота в различните исторически епохи.

Кои животни биват почитани и кои биват консумирани е въпрос на регионална обособеност, по думите на д-р Карастоянова. Например народите в Азия често ядат животни, които тук не възприемаме като храна – кучета, плъхове, видове насекоми.

Някои животни представляват табу по религиозни причини, какъвто е случаят със свинята в мюсюлманския свят, казва д-р Карастоянова.  

Също така географското положение, от което зависят и климатичните условия, влияе на това кои животни могат да се отглеждат и консумират на дадена територия.

През времето консумацията на месо е била свързана и с класовата принадлежност. Бедните селяни през Средновековието са се прехранвали основно с кореноплодни зеленчуци, с каши и с млечни продукти, докато по-заможните хора са си позволявали месни ястия на трапезата, разказва д-р Карастоянова.

Най-често археозоолозите намират останки от изядени животни, като по този начин разбират какви животински видове са се отглеждали в даден период на определено място и са служили за прехрана. Има сведения и за домашните любимци в историята. Например в Древен Рим знатните дами да отглеждали модерни малки кученца и много домашни любимци са погребвани с прискърбие, според разказа на д-р Карастоянова. Любопитен факт е, че, докато кучетата са били работна ръка и домашни любимци по българските земи още в Древността, котките се появяват в българските домове чак през Средновековието.

Д-р Карастоянова запознава слушателите и с някои акценти от изминала международна конференция с участието на учени от Европа и САЩ, по време на която са разгледани някои интересни въпроси на археозоологията. Гост-лектор е изнесъл интригуваща лекция на тема връзката между плъховете и хората в Средновековието и избухването на чумата.

Целия разговор чуйте в звуковия файл: 


По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Проф. Цветалина Танкова

За сладостта и горчивината...

Използвахме това словосъчетание с житейски и медицински привкус в диалога ни с проф. Цветалина Танкова – ендокринолог, преподавател, учен и изследовател на диабета. Поставихме акценти върху прословутото "коварство" на болестта, която протича без симптоми, без болка и няма изявена клинична картина. Коментирахме и последиците от захарната болест и..

публикувано на 22.05.25 в 09:45

Училището за деца с нарушено зрение във Варна празнува 120-годишнина

Специално училище за ученици с нарушено зрение "Проф. д-р Иван Шишманов", гр. Варна, е открито през 1905 г. в София, като Държавен институт за слепи.  Първият директор на ДИС е д-р п.н. Стойчо Донев, който е и родоначалник на българската специална педагогика за зрително затруднени. Д-р Донев е човекът, адаптирал Брайловата азбука на български..

публикувано на 21.05.25 в 17:24
Снимката е илюстративна.

Юношеството – възрастта на кризи и търсене на себе си

Днешните абитуриенти са децата, на които се наложи още в 7. клас – в ключовия момент за кандидатстване в гимназия – да преминат към онлайн обучение. По-късно, когато вече влязоха в гимназия, отново останаха по домовете си, без възможност да се запознаят с новите си учители и съученици. Въпреки това се адаптираха, устояха. Дори до вчера не беше сигурно..

обновено на 21.05.25 в 09:54

Българската кирилометодиевистика във времето на технологиите

Повод за разговора с проф. Андрей Бояджиев, ръководител на Катедрата по кирилометодиевистика на Софийския университет и проф. Искра Христова в предаването "За думите" са 41-вите Кирило-Методиевски четения на Катедрата и 45-ата годишнина от създаването ѝ. Създаването на Катедрата по кирилометодиевистика е първият опит да се съчетаят в едно..

публикувано на 20.05.25 в 10:15

Природно земеделие – епизод 1: Биодинамично земеделие

Алтернативни ли са алтернативните методи на земеделие или са вече единствената устойчива възможност за човечеството да отглежда храната си, и какви, не на последно място, са причините за възникването им? Радиоенциклопедията "Природно земеделие" запознава аудиторията с историята, практиките и причините за възникването на движенията за..

публикувано на 19.05.25 в 15:10