Поетът Петър Баранов за Деня на бесарабските българи и силата на езика

Днес, 29-ти октомври, отбелязваме Деня на бесарабските българи – празник, посветен на българите в Бесарабия. Този ден съхранява паметта за хилядите българи, напуснали родината си и осели нови земи, като същевременно са останали верни на своите корени и език.

Историята на празника започва през далечната 1938 година и е тясно свързана с осветяването на храм-паметника "Свето Преображение Господне" в Болград. Строителството на този величествен храм започва през 1833 г. и завършва пет години по-късно благодарение на доброволния труд на 10 000 преселници от българските земи. През годините на комунистическия режим честването на празника е прекъснато, но след 1989 г. традицията е възстановена и празникът отново заема своето заслужено място сред българите в Украйна и Молдова. В България също се отбелязва с празнични мероприятия, организирани от Дружество Родолюбие и Центъра на бесарабските българи в България, като в София се провеждат културни събития, които събират българи от всички краища.

• Живот на село по време на война. Истории от Украйна

В рубриката "Темите на деня" на "Нашият ден" се срещаме с бесарабския поет Петър Баранов от Нови Трояни, Украйна. Той разказва с вълнение за значението на този празник и за непреходната връзка на бесарабските българи с родината. "При нас в момента е мирно, войната е на Изток," споделя поетът, "но преживяваме тежко тази война, защото много момчета от нашето село воюват там и много вече са загинали." Въпреки тези трудности, за Петър Баранов Денят на бесарабските българи носи радост и гордост, както и възможност да поздрави всички свои сънародници, пожелавайки им здраве и мирно небе.

Неговият разказ за живота в Бесарабия носи духа на отминали времена и топлото чувство на принадлежност. "Някога беше прекрасно село, сега опустява. Хората тук са много трудолюбиви, имаме и запазени традиции – помагаме си един на друг," споделя той, добавяйки, че любовта към българския език и култура е заложена у него от ранна възраст. "Обикнах българското и българския език още от малък, макар че не съм го учил литературно. Имахме радио и слушахме български приказки. За мен България беше мечта", казва той. Споделя, че изпитва благодарност към своите предци, които са съхранили българския език.

Със същата обич и преклонение към родния език, Петър Баранов ни представя един от своите стихове, посветен на красотата и силата на българското слово:

Не забравяй чедо, не забравяй този чуден български език
С обич вред поддържай го, прославяй и подкрепяй го до сетен миг.

Той за всички чувства има думи – за любов, за стонове и плач
чувал е камшици и куршуми, но мълчал пред злобния палач.

Чуйте цялата поема и разговора с Петър Баранов в звуковия файл.