От гените, които оформят живота, до думите, които изграждат езика ни – всичко около нас се променя. Мутациите са движещата сила зад тази промяна, но как точно се случва тя? Как влияят на индивида, вида и обществото? На 10 февруари ще се търсят отговори с молекулярния биолог д-р Петър Ефтимов, лингвиста Тихомир Рангелов и проф. д.н. Стоян Ставру.
Д-р Ефтимов ще разгледа биологичната страна на мутациите – как те движат еволюцията, кога са предимство и кога – катастрофа.
Тихомир Рангелов ще обясни как езикът претърпява промени, защо географията и културата му влияят и дали езикът еволюира като биологичните видове. Проф. Ставру ще ни отведе към телесните трансформации и бъдещето на човешката морфология, като изследва концепцията за "насекомизация" и как въображаемото оформя представите ни за тялото.
Мутациите са основен двигател на промяната – в природата, езика и културата. Те носят както нови възможности, така и предизвикателства, но остават неизменна част от развитието на живота.
Как мутациите оформят не само биологичните видове, но и цялата история на живота? Това питахме молекулярния биолог д-р Петър Ефтимов в ефира на предаването "Време за наука".
Слушайте!
Д-р Петър Ефтимов завършва Ветеринарна медицина през 2006г. в ЛТУ гр. София. Веднага след това започва работа в клиника "Анимо", а по-късно и в Централна Ветеринарна Клиника, където работи до 2011г. Има интереси в областта на регенеративната медицина, терапия на екзотични домашни любимци и диви животни. През 2012 г. завършва и специалност Молекулярна биология, към СУ “Св. Климент Охридски”.
През 2017 г. защитава докторска степен по Молекулярна биология в катедрата по Биохимия на Биологическия факултет към СУ, а от юни 2018 работи като главен асистент по хистология и ембриология в същия факултет. Петър е любител-астроном, и един от випускниците на магистърска програма “Астрономия и популяризация на астрономията” на Физическия Факултет към СУ “Св. Климент Охридски”. В момента следва философия, защото смята, че това е едно от главните интелектуални предизвикателства в човешкия живот.
Д-р Ефтимов проявява особен интерес към еволюционната биология на развитието и астробиологията и от 2024г. е съ-ръководител на интердисциплинарната магистърска програма Астробиология – съвместен проект на природните факултети на СУ Св. Климент Охридски.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
