Жива легенда. Кралица на френското кино. Любимка на велики режисьори. Ослепителна красавица. Фатална жена. Всички тези определения важат с еднаква сила за Катрин Деньов, чиято филмова кариера обхваща близо 70 години и над 100 роли на големия екран. Но в мемоарната книга "Самата аз", която излезе на български, знаменитата актриса разкрива себе си както никога досега чрез своите лични дневници. Изданието, което e в превод на Гриша Атанасов и с корица на Милена Вълнарова, осветлява избрани моменти от живота на Деньов – както личния, така и професионалния, и е своеобразно допълнение към историята на киното от втората половина на ХХ в.
Емоционалните преживявания на актрисата, сложните ѝ отношения с режисьорите и колегите, съкровените ѝ мисли и усещания насред главоломния ѝ успех – това е фокусът в "Самата аз". Книгата събира записките, които тя си е водила между безкрайните часове усилена работа по филмите "Тристана“ на Луис Бунюел, "Танцьорка в мрака" на Ларс фон Триер, "Индокитай“ на Режис Варние и други шедьоври на киното. Сред тях е и сниманият у нас "Изток-Запад", който предоставя ценен, макар и малко тъжен поглед към 90-те години в България през погледа на Деньов. От записките ѝ може да се научи много и за деликатната ѝ връзка с децата ѝ, както и с любимата ѝ по-голяма сестра Франсоаз Дорлеак – също актриса, загинала при автомобилна катастрофа едва на 25 години. В края на "Самата аз" е публикувано и пространно интервю, в което Деньов прави още интересни признания пред френския журналист, режисьор, сценарист и кинокритик Паскал Боницер.
Филмовите дневници на френската икона са изключително рядко повдигане на завесата към нейния вътрешен свят и отразяват качествата, превърнали я в световна знаменитост – те са изящни и чувствени, но в същото време интригуващо сдържани. Книгата е задължителна както за почитателите на киното, така и за онези, които се вълнуват от непрестанните изненади на живота.
В интервюто, включено в "Самата аз", Деньов казва, че докато си е водила дневниците, никога не си е помисляла един ден да ги публикува.
Литературният наблюдател Гергана Рачева представи книгата в "Артефир" в разговор с Димитрина Кюркчиева.
Снимка – изд. Кръг
Нежно и интимно, красиво и цветно е настроението на новата стихосбирка "Пролетни танци" от писателката и художничка Евгения Михалска. Юлияна Томова представя авторката и книгата, чиято официална премиера предстои ма 29 април (вторник) от 18:30 ч. в Литературен клуб "Перото" при НДК. Специален музикален акцент в събитието ще бъде Константин..
"Отвъд и вътре в спомена" е изложбата, която Долорес Дилова представя в галерия "Българи". Експозицията включва два цикъла, които изобразяват емоционалната връзка на художничката с пейзажа, с тишината и конкретните повторяеми географски дадености на любимите за нея места. "Отвъд спомена" е свързан с магическото място Болата в Каварна, а "В..
През 1984 г., в чест на 40-годишнината от социалистическата революция, се организира първата българска експедиция към най-високия връх на планетата – Еверест. Осемнайсет алпинисти се готвят да щурмуват върха по Западния гребен – най-смъртоносният маршрут, известен като "жестокия път". Изключителното усилие е съпътствано от героични дела и..
В подкаста "Импулсът в мен" представяме интересните корени на традициите по Великден. Модерните времена, в които днес живеем, са много различни, но все пак традиционните елементи от миналото са се запазили в голяма степен – яйцата да се боядисват в четвъртък или събота, на трапезата да има козунак и агнешко, да се ходи на църква, хората да са..
"Великден" не е сред популярните творби на гениалния поет Пейо Яворов. Младият и неизвестен лирик изпраща стихотворението до редакцията на списание "Мисъл". Д-р Кръстев му отговаря с писмо от 16 май 1900 година, и то с взискателност, която издава и доверие към автора: "Вашият "Великден" съвсем не е Ваш в последната строфа: иска, струва ми се,..
Преди малко повече от година семействата на българските ученици получиха възможност да извиняват отсъствията им "до 15 учебни дни в една учебна..
В навечерието на Световния ден на Земята заедно с учени от Геологическия институт на БАН обсъждаме основните природни ресурси, върху които се гради..
А то значи ангелогласната певица Ася Пинчева от "Мерудия", "Космическите гласове на България" и "Оратница", мултиинструменталистът Георги Маринов - Хорхе..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
