Точно месец преди София Прайд 2025 в "Нашият ден" своята лична история разказва Велислав Петров. Като куиър младеж в България, той описва осъзнаването на принадлежността си към ЛГБТИ общността, взаимоотношенията с родителите, отношението на учителите, особено в рамките на допълнението в Закона за предучилищното и училищното образование от 2024 година, което забрани популяризирането на идеи и възгледи, свързани с "нетрадиционна сексуална ориeнтация", взаимоотношенията със съучениците, приятелите и другите младежи на сходна възраст, притесненията, свързани с политическата ситуация у нас и в света.
Срещата с Велислав започва в Борисовата градина – едно място, което, по думите на младежа, не е безопасно за куиър хората. По улиците, в парковете, в градския транспорт насилието дебне онези представители на ЛГБТИ общността, които решават да изразят себе си и любовта си. Велислав е ставал свидетел на агресивни прояви.
Младежът, който родом е от Кюстендил, разказва за първите години в столицата, когато е живял в страх сякаш има мишена на гърба си.
В малкия град общността е сплотена до момента, в който не покажеш, че си различен, по думите на Велислав. Различните биват отхвърлени дори в училищната среда. След допълнението в Закона за предучилищното и училищното образование куиър младежите са дискриминирани включително от учителите, които им забраняват да се себеизразяват чрез външния си вид – облекло, пиърсинг и т.н. Забраните не важат за "нормалните", хетеросексуални ученици, което е признак за дискриминация, подчертава Велислав.
"Ако повече хора бяха открити и темата не беше табу, ако хората получаваха повече информация, нямаше да ги е страх. Законът спира потока на информация. Промените възпитават едно поколение, което вместо по-толерантно ще става по агресивно", коментира Велислав.
Младежът, който в момента е студент по право, е категоричен, че половата идентичност е част от човека – тя не може да бъде придобита от общуването със себеизразяващи се ЛГБТИ хора. Велислав изразява тревога от нарастващото влияние на онези политически партии, които са не само хомофобски, но и насочени срещу правата на различни уязвими групи.
"Нещата стават по-зле. Имаше период, в който бях по-обнадежден – може би, когато бях първи/втори курс в университета 2021/2022 година – но от миналата година все повече ме е страх накъде отива светът", заявява Велислав и допълва, че дори в университетска среда се сблъсква с консервативните разбирания на колеги и преподаватели.
В края на разговора Велислав казва: "Прайдът е празник на хората, които искат да покажат, че не ги е страх, че искат да са просто хора, а не подтип хора."
Поканата, която младежът отправя, е насочена най-вече към представителите на обществото ни, които не знаят какво да мислят, нямат напълно формирано мнение и слушат единствено легенди за Прайда.
Велислав Петров вярва, че само чрез емпатията хората могат да бъдат избавени от обезправяване, а обичта ще спаси всички нас.
Чуйте целия разговор в звуковия файл:
Материалът е създаден по проекта "От думи към истории", който се изпълнява от фондация GLAS, фондация Bilitis, Асоциация на европейските журналисти – България, Роми за демокрация и Мулти култи Колектив. Инициативата е финансирана от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са само на организаторите и не отразяват непременно тези на Европейски съюз или Европейската комисия. Нито Европейския съюз, нито финансиращият орган могат да носят отговорност за тях.
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
На 30 ноември 2025 г. от 16 часа Радиотеатърът ще представи в ефира на програма "Христо Ботев" своята последна радиопиеса. Това е "Месия. Литургическа..
В "Нашият ден" разговаряме със Захари Карабашлиев в деня на премиерата на новия му роман "Последният ловец на делфини" във Варна от 18:30 ч. в..
Драматичният театър "Стефан Киров" - Сливен гостува в София с най-новия си спектакъл – "Боряна". Постановката по пиесата на Йордан Йовков е дело на Петър..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg