5
През 1982 година Динка Гочева взима участие в събора за народно творчество в Копривщица. Изпълнява песента „Заспала е мирина мома“. Тази песен ѝ носи златен медали. От БНР я канят за запис на песента с което гласът на Динка Гочева, днес Менова попада в архивите на националното радио. В родното Дрангово, по онова време фолклорната дейност е била развита. Имало е фолклорна група за автентичен фолклор. Ходели са по участия и се връщали със златни медали от всяко участие с конкурсен характер, спомня си Динка Гочева. Преди 12 години липсата на работа в региона кара дранговчанката да се премести да живее и работи в Созопол. Въпреки това тя не изоставя пеенето. Там става част от клуб „Българка“ и тракийското дружество „Яни Попов“. Тогава се научава да пее и странджанските песни. Взима участия по конкурси със странджански песни. На един от конкурсите Динка Гочева впечатлява с пеенето си странджанската певица Жечка Сланинкова, която е в журито. Динка Гочева живее и работи 11 години в Созопол, но никога не забравя родопската песен. От една година родопчанката вече се е върнала в родното Дрангово.
Певческият талант тя наследява от баба си. От нея Динка научава много от автентичните песни на Дрангово и региона. Цялото семейство са били музикални. Баща ѝ пеел и свирил на саз, майка ѝ и брат ѝ също са пеели. Дори успяла да увлече по родопското пеене и дъщеря си.
„В тетрадка имам записани 314 родопски песни. Подредени са – сватбарски, хороводни, бавни и тъжни", разказва Динка Менова и продължава.
„Когато си бях в Дрангово пеех в състав „Родопи“ с Андрей Мъсарлиев. По много сватби сме свирели и пеели, по седенки. На 40 дена бебе съм го оставила, за да ида на пея на Копривщица и съм извоювала първия златен медал за Дрангово през 1982 година“, спомня си Динка Менова.
Друго популярно име във фолклора от село Дрангово е Андрей Карамфилов Мъсарлиев. Той е роден през 1955 година. Още от 12-13-годишен се увлича по народната песен и я запява.
„Много се радвам да веселя хората. Приятно ми е когато изляза пред публика и им запея. Обичам тежките, бавни песни да пея. Преди години сформирахме състав, ходехме по събори, сватби. Тогава се правиха големи сватби пял съм по 5-6 часа без да спирам. Така състава съществува около десет години, после се разпадна. Приятели бяхме с Веселин Джигов, пял съм с тях по участия из Кърджалийско и Смолянско. Неговите песни почти всички ги знам. С Румен Родопски също се познаваме. Много обичам родопската песен. Който ме е помолил, винаги съм запявал, дори и на пътя ако някой ме срещне, разказва Андрей Мъсарлиев.
От няколко години в Дрангово е сформирана детска фолклора група „Родопски звън“ с ръководител Асен Михайлов. В нея участват деца от селото, които учат в местното училище. Като дете в детската фолклора група „Родопски звън“ постъпва Аделина Черкевзова, която продължава своето музикално образование в НУФИ Широка лъка, a днес е втори курс в софийски университет „Св. Климент Охридски“ със специалност педагогика.
„Голяма подкрепа, за да ида да уча в Широка лъка получих от баща ми и Асен Михайлов, ръководител на „Родопски звън“, разказва Аделина.
Когато не е в София Аделина Черкезова, се връща в Дрангово, защото тук из региона има участия.
„Хората тук в Родопите се забавляват много по-добре, отколкото в София, затова се връщам тук“ разказва още младата изпълнителка. Мечтата ѝ е да завърши и на свой ред да обучава деца и да им показва любовта българския фолклор.
Прошката е вътрешен процес , който ни освобождава от емоционалната тежест и ни дава възможност за вътрешен мир. Тя не е само заради другите, а заради нас самите, като ни помага да се освободим от болката и негативните емоции. Важно е първо да разберем болката си и да я пуснем, преди да можем да простим на другите. Това каза в ефира на Радио..
“Най-вероятно Общината има намерение да изгради летище за по-малки самолети, които да летят в рамките на страната и се използват предимно за туризъм”. Това коментира за Радио Кърджали авиомеханикът Станислав Ковачев, който от години работи за международни авикомпании, във връзка с намерението на Община Кърджали да изгради ново летище на мястото на..
Широка лъка отново ще се превърне в сцена на един от най-колоритните кукерски празници в България – Песпонеделник. Всяка година, в първата неделя на март, селото оживява с магията на древните традиции. Маскирани мъже, облечени в страховити костюми и украсени с чанове, гонят злите сили и приветстват пролетта. Звуците на хлопките, народната музика и..
След тов а Нурай Садулов ще ни отведе, не къде да е, а в страната на любовта и виното с рубриката "Франция, Мон Амур!". Очакват ни изненади, само останете с нас от 16 до 18 часа на 90 мегахерца, и онлайн, в реално време на binar.bg Желая Ви приятно слушане!
Ако ви се пие хубаво вино, извън празника на любовта и виното, защото алкохолът от грозде е сам по себе си е празник за душата и сетивата, задължително се отбийте в Момчилград . Там се намира единствената винарска изба в област Кърджали , а собственикът й Венцислав Драмалиев се отличава с ентусиазъм, креативен подход при..
Милко Бошнаков е не само музикален редактор в Радио Благоевград, но и отдаден народен певец, който се стреми да съхранява и популяризира българския фолклор. В последния си музикален проект той представя пет нови песни, сред които „Майчинко, стара майчинко“, „Карамфилчето“, „Сърце ми гори“, „Врано конче“ и „Кито, моме“. Освен това, към тези песни са..
На Сирни Заговезни в село Мезек ще се отбележи един от най-очакваните празници – "Кукери - бабушери". Традицията на този празник е възстановена през 2016 г., след дълго прекъсване, и днес продължава да радва местните и гостите на селото. За празника ни разказва Мария Христонева, секретар на читалище „Изгрев 1921“ в Мезек. „Празникът не се е провеждал..
Облачно
Мъгла
