Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Млад фермер: Българското животновъдство умира, държавата нехае

Александър и Миро нямат почивен ден, ежедневно са с животните
Снимка: Галина Стефанова


Цялото животновъдство  е пълен батак, нито млади хора искат да се занимават, умрат ли възрастните, всичко отива в кланиците, изколва се и се изхвърля, защото няма никакъв стимул от тази държава, няма интерес, ти тръгнеш да работиш, те те спират“. Тази не особено приятна констатация за бранша е на Миро Радомиров, от Кирковското село Завоя. Той е на 31 години, завърнал се е от чужбина, за да развива животновъдството в родината. Заедно с цялото си семейство отглежда единственото в областта сертифицирано стадо биволи, автохонна порода българска Мурра, но се сблъсква с пълната незаинтересованост на държавата. Разказва какво е видял в чужбина, в Испания. Станал е свидетел как само за дни всички контролни държавни органи са се изредили при производител, за да му помогнат да се справи с нужната документация, да съобрази производството си с изискванията и да пусне в продажба продукцията си от сирене. В България всичко се случва много трудно, без никаква помощ от държавата. Това е изводът и недоволството на младия фермер.

Семейство Радомирови отглежда 70 животни от уникалната порода биволи българска Мурра, родна селекция, 240 овце, 30 крави, 20 кози. „Лятото нощуват в електропастира, който е заграден в около 100 дка. Пасем ги с GPS-и, които имат животните на тях, наблюдаваме ги по телефона“, разказва бащата, Александър Радомиров. Трябва да се справят както с набезите на вълците и суровата природа, така и с безхаберието на държавата. 

Питам къде е надеждата и дали изобщо я има? „Има, продавам половината стадо, взимам другата половина и – извън България, извън ЕС най-добре. Със стадото. Изкарваш ги, купуваш си имот и си човекът ти. Отиваш и гледаш рахат, както другите хора гледат животни. Това е единствената алтернатива, ако искаш да гледаш животни. Но не и в България“ е абсолютно неочакваният за мен отговор на сина, Миро. Благодари на проф. Цонка Пеева за безрезервната помощ. „Пазари – никакви. Навсякъде ти е затворена вратата. То освен спънки, друго няма. Нашето животновъдство в България умира, няма да го има“, обезверен е младият мъж. „Първо, цените на фуражите ги вдигнаха страшно много. Изкупните цени на млякото са ниски. Реализацията на мляко я няма. Дори и да ти го изкупуват, те ти го купуват на някакви минимални стотинки. Цената на биволското мляко е лев, лев и двадесет с ДДС. В момента купуваме фураж на 75 стотинки. Това не е комбиниран фураж, не е това, което трябва да се храни животното. Комбинираният фураж е 90 стотинки – лев. Една биволица днеска трябва да изяде от 4 до 6, има някои и 8 кг фураж. Това е само фуража. Моят труд, ток, вода, другото – къде отива? И колко трябва да ми е един литър мляко? Ами, ако имам и работна ръка?“, пита риторично животновъдът. Миро е категоричен, че ако не са кредитите, които семейството изплаща, взети, за да инвестира в бизнеса си, не би стоял в България. И не крие емоциите си: „Оставям десет или петнадесет, колкото да запазим „българска мура“, ама няма, по най-бързия начин, докато ме видят – съм изчезнал“. Той разказва, че в бранша липсва и надеждна работна ръка. Много пъти наемали работници, но все се оказвало, че или не им понася тежката работа, или изпълняват недобросъвестно ангажиментите си и ги освобождават. Така са стигнали до извода, че трябва да се справят сами. Цялото семейство е заето в бизнеса - грижа за животните и преработка на млякото.

Биволите са от защитена от изчезване порода, уникална, българска селекция. „Това е единствената порода в света, с която в цял свят българите са известни. Венецуела, Индия, Бразилия имаме износ, сме я създали ние. И най-смешното и комичното е, че ние създаваме българска Мурра, а в момента не можем да си вкараме бици Мурра да си опресним кръвта, защото Индия не е в Европейския съюз. Това е причината на държавата. Имаме уникално създадена порода, която да я надградим и не можем“, усмихва се тъжно младият мъж.

Цялото интервю можете да чуете в прикачените звукови файлове.

***
Породата българска Мурра е създадена чрез поглъщателно кръстосване на български средиземноморски бивол с индийската порода Мурра. Така създадената високомлечна популация биволи е официално утвърдена като порода у нас (2001) и е известна и международно призната. Типичните представители на българска Мурра имат повече от 75% кръв от индийската порода Мурра - порода, която се различава от средиземноморския бивол. По екстериор тя е много близка до индийската Мурра. Българската Мурра има висока млечна продуктивност, добра растежна способност и отлично се аклиматизира към различни природни условия. Нейният генетичен потенциал за количество млечна продукция за 305-дни лактационен период е 2000 кg при 7.5% масленост (Алексиев, 1997).
По публикацията работи: Галина Стефанова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Кадир Аптикадир

Цените на имотите в Кърджали растат: търсенето изпреварва предлагането

Пазарът на недвижими имоти в Кърджали остава динамичен и през лятото на 2025 година. Цените на жилищата продължават да растат, а търсенето изпреварва предлагането, особено в централната част на града. Това каза за Радио Кърджали Кадир Аптикадир – брокер на недвижими имоти. „Спрямо миналото лято има поскъпване от порядъка на 10%“, посочи Аптикадир...

публикувано на 01.07.25 в 12:06

„Кехлибарен грозд“: Пъстрият портрет на живия фолклор

На Националния фолклорен фестивал „Кехлибарен грозд“ в село Лозен срещаме Петя Маринова, секретар и хореограф на най-новото читалище в Пловдив. То носи името на създателя на ансамбъл „Тракия“ – проф. Кирил Дженев. „Нашето читалище се казва ‘Професор Кирил Дженев’. Той е създател на ансамбъл ‘Тракия’ и един от първите преподаватели в Музикалната..

публикувано на 28.06.25 в 16:00

Надя Щегрова и силата на бродерията

На Националния фолклорен фестивал „Кехлибарен грозд“ в село Лозен, сред звуците на народни песни и многоцветни носии, срещаме Надя Щегрова, секретар на НЧ „Изгрев“ в село Сладун. Днес тя не е тук само като културен деятел, а и като майстор везбар, за да покаже друга своя страст – българската шевица. „Вече над 30 години бродирам, но с шевици се..

публикувано на 28.06.25 в 15:00

12 години след отварянето на прохода „Маказа“: Гръцки собственици все още чакат обезщетения

Дванадесет години след откриването на граничния пункт „Маказа–Нимфея“ собственици на имоти в Гърция, през чиито терени преминава пътят от българската граница до включването му в магистралата „Егнатия Одос“, все още не са получили обещаните обезщетения от отчуждителните процедури. Проблемът беше повдигнат в гръцкия парламент от депутата Йозгюр Ферхат..

публикувано на 27.06.25 в 11:07

Слабо участие в регионалния преглед за Копривщица 2025 в Кърджали

В рамките на Тракийския събор в Кърджали се проведе регионалният преглед на фолклорни състави за участие в Националния събор на народното творчество в Копривщица 2025. Участието тази година беше изключително оскъдно – представиха се само два състава и една индивидуална изпълнителка. В прослушването се включиха Съставът за автентичен тракийски фолклор..

публикувано на 23.06.25 в 14:43

"Вкусен следобед" - в неделя с Радка Петкова

Във втората част журналистът Георги Тошев открива завесата пред най-новата си книга-биография на тъжно-смешния актьор Георги Парцалев "Хамлет от град Левски". А Нурай Садулов, отново ще ни заведе в страната на любовта и виното с рубриката си "Франция, мон Амур". Очакват ни още изненади, само  останете с нас от 16 до 18 часа на 90 мегахерца, и..

публикувано на 22.06.25 в 18:18

В село Полковник Серафимово отново ще звучат песните на Георги Чилингиров

На 28 и 29 юни (събота и неделя) село Полковник Серафимово ще се превърне в сцена на родопския фолклор, където за поредна година ще се проведе фестивалът, посветен на песните и творчеството на Георги Чилингиров. Организатори на събитието са Народно читалище „Отец Паисий – 1926“ в селото, а участници и гости се очакват от различни краища на страната – от..

публикувано на 21.06.25 в 16:55