Живеем в турбулентни времена, но избор има

Дискусия по проблемите на публичната история и формите на създаване  и популяризиране на научното знание е във фокуса на форум в с. Момчиловци. Участници в него са 15 български и руски учени, изследователи и историци, а организатор е  Университетският комплекс по хуманитаристика "Алма матер" към СУ "Св. Кл.Охридски" с научен директор доц. д-р Костадин Грозев. Сред целите на форума е създаване на първата в страната изследователска дискусионна платформа по въпросите на миграциите и мигрантите, 

Р. П.: Политиците твърдят, че  смесването на различните култури и религии е всъщност доста взривоопасно, а   вие учените, анализаторите призовавате точно към това – да се изучават, за да могат да се разбират и по-лесно хората да се интегрират. Но точно сега като че ли трябва да се действа действително като на пожар, защото ножът е опрял до кокала, както се казва, в клишето.

Костадин Грозев:  Ножът е опрял до кокала, но без визия, без стратегия и без яснота за това, какво ни предстои, не могат да се вземат адекватни и верни решения. Защо се случва така? Според мен основната причина са страховете и това беше една много важна тема на нашите разговори, даже една тема за в бъдеще – страховете не като фобии и сили, а страховете като едни устойчиви нагласи, свързани с другия, едни устойчиви нагласи на неразбиране, на отказ, на принцип богатият на бедния не вярва, или християнинът на мюсюлманина, или пък страх от една нова култура, която не може да се впише. Мултикултурализмът в неговата така малко изродена форма, която в момента се практикува в Европейския съюз, показва своята ограниченост и тук определено става въпрос за една нова форма на взаимодействие – това, което минава точно през историографията, минава през медиите, минава разбира се, през публичната политика и без борба, без опит за пак едно възрожденско просветителство за другия, за взаимодействието между култури и цивилизации не може да се намери мост, път, визия за бъдещето.

Р. П.: Вие казахте страховете и те са в основата на тези разговори за повече просветеност по темата, но при условие, че тези икономически емигранти, бежанци, номади във всякакъв порядък се превръщат напоследък в нещо като популистка дъвка. Смятате ли, че още нещо се пропуска в голямата тема и дали това не се свежда до подозрението, до опасностите, че тези хора са дремещи клетки на радикалния ислям, а трябва да се погледне и от другата страна – че всъщност това са хората от бедната част на света, които са прокудени от собствените си държави и в този смисъл с тях трябва да се работи в друг порядък?

К. Г.: Културният сблъсък винаги се базира върху някакви предразсъдъци и устойчиви нагласи, но освен това винаги се базира на социално-икономически причини и статут и от тук не може без изясняване на основата, на основните причини. Често става така, че богатият свят иска да наложи своите ценности както ги разбира, пък имаме един много, много по-беден свят, който  е мнозинство.

Р. П.: Трябва ли държавите да имат еднаква миграционна политика, нещо към което призовават  в момента и още -  необходими ли са нови правила, например за  улесняване на миграцията?

К. Г.:  Не само за миграцията, но и много други неща в световния ред се нуждаят от нови световни правила. Този международен ред, който е в момента, беше роден от Втората световна война, той се задържа 70 – 80 г., този ред роди най-напред студената война, после доведе до нейния край, в момента се счита, че може би има известно възстановяване на  някакви рефлекси от студената война, без нови правила, и тук става въпрос за нови икономически правила, тук става въпрос за социални отношения, става въпрос за структуриране на международната общност като такава, не може да се тръгне напред. Тези правила е много трудно да бъдат направени, има много интереси – световната политика е сблъсък на интереси – и геополитически, и икономически, и културни и при този сблъсък, и пак казвам, и това беше основното, есенцията на нашата среща в Момчиловци, беше да се намери баланса, платформата за диалог – без диалог не може.

Р. П.: Доколко е конспиративно изобщо да се мисли, говори се много в тази посока, във всяко подозрение има и голяма доза истина, че всъщност във военно отношение точно иранците са тези, които се борят с Ислямска държава и то с непризнатото съгласие на американците?

 К. Г.: Пъзелът на това, което става в Ислямската държава и в почти целия контекст на Близкия изток, твърде много са играчите. Не бива да забравяме, че все пак спрямо Иран това лято беше постигнато едно много съществено развитие със споразумението за ядрената програма на Иран, което е основа за някакво разбирателство. Това разбирателство беше постигнато не без участието и на Русия и въпреки деликатното, меко казано, отношение в момента между Вашингтон и Москва, конкретно за Иран това споразумение имаше база на единодействие и от тук в целия този пъзел, който е много голям, изваждането на един от тези елементи на пъзела от цялата картина може само да влоши възможността за прогностика в случая. Така че моят призив и поглед на човек, който анализира международни отношения, е на нещата да се гледа комплексно и във взаимовръзка, да се търсят интересите. Глобалните актьори имат своята глобална роля, но често те се спъват в местните регионални проблеми и в някои случаи един регионален играч може да получи една неочаквано голяма роля. Много е сложна картината. Очевидно живеем в едни много турболентни времена, във всеки момент се прави избор и доста по-късно ще стане ясно, дали пътеката, по която сме поели, е правилната и може да доведе до други последици. Повече чуйте в звуковия файл.