Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Българите в чужбина не одобряват новите текстове от ИК

Снимка: личен архив

Какво казват депутатите от управляващото мнозинство на българите в чужбина с новите предложения за промени в Изборния кодекс и ще издържат ли те „поправителния“ си изпит?

Темата е отново актуална. Вчера бяха внесени новите промени в Изборния кодекс. Зад тях застанаха 47 народни представители от ГЕРБ, Патриотичния фронт, РБ и БДЦ. Те предвиждат изборни секции извън дипломатическите  мисии и консулства ще се разкриват  навсякъде по света при минимум 60 подадени заявления. В същото време обаче, в която и да е държава ще има не повече от 35 секции. 

По темата разговаряме със Стефан Манов, който живее във Франция и е член на Обществения съвет към ЦИК.

Р. П.: Г-н Манов, да започнем първо с новите предложения, които внесоха депутати от управляващото мнозинство. Доколко всъщност те разширяват правата на българите в чужбина при гласуване?

Стефан Манов: Нека най-напред да посоча, че редът за образуване на избирателни секции извън страната, който действаше до последните промени, създаваше няколко възможности за откриване на избирателни секции, една от които, така да се каже, беше новост в българската изборна история, а именно т. н. автоматични секции, т. е. така както в България вие, когато идва изборния ден знаете, че в близкото училище или друга сграда ще има избирателна секция, така и българските граждани извън страната бяха получили възможността да имат избирателни секции там, където на предходни избори са гласували 100 избиратели, така да се каже използваше се изборната памет, където се знае, че има български общности, където от години има традиции, практика по образуване на избирателни секции и хората гласуват масово, да няма нужда от някакво специфично действие от страна на избирателите в съответния район, а имам предвид подаване на заявление. 

Именно този акт на предварително подаване на заявка беше най-критичният момент спрямо възможността за изразяване на избирателното право. Защо? Защото това изискваше повече от месец преди изборите, когато почти никой не мисли за тях, хората да се организират и да наберат един определен брой заявления. И този режим със заявленията доведе през 2011 г., си спомнят слушателите и вие, за онези гигантски опашки в Лондон, Париж и т. н. 

Проблемът е, че след като ни забраниха изцяло да гласуваме извън страната от вчера има внесен законопроект, който леко разхлабва примката, но ни връща стария начин на гласуване, а именно  не връща автоматичните секции, а отново режима със заявления, т. е. бяха отнети дадени права, беше развален един оптимален начин на организация на изборния процес извън страната и в момента се предлагат палеативи, предлагат се някакви пазарлъци, защото съгласете, че това, което беше достигнато като текст да бъде подписано от различни парламентарни групи и не почива на нито един обективен факт. Защо например 60 заявления? Преди бяха 40. Защо 35 секции, а не 10 или 50? Не може да се ограничава  така образуването на избирателни секции, защото ето, например, в Испания, Великобритания и САЩ те бяха над 40 на последните избори.

Р. П.: Лично вие как си обяснявате тези действия на депутатите – защо поставят тези ограничения, включително сега и в новите предложения за промени в Изборния кодекс?

Стефан Манов: Няма защо да се заблуждаваме, тези го казват открито, имам предвид представителите на Патриотичния фронт. Те не искат да има вот в Турция. Няма друг аргумент. И всички тези начини на разписване на текстовете в Изборния кодекс се стремят да ограничат или да забранят вот в Турция.

Р. П.: А дали наистина това е целта или зад привидното й формулиране стои съвсем друга идея?

Стефан Манов: В онази прословута стенограма, която беше публикувана след заседанието на коалиционния съвет, онова инфарктно заседание в сградата на парламента, мисля, че едва ли има съмнение. Там един от лидерите на Патриотичния фронт си го казва ясно – 2013 г. заради няколко хиляди гласа, които не им достигнаха и те не влязоха в парламента. И тези гласове намират, че идват от чужбина и им пречат, за да влязат в парламента, т. е. ние сме в чиста схема на политически сметки, които да гарантират на сегашните малки партии, едва добрали се след години напъни до властта, да запазят позициите си. Уви, това е днес залогът на конституционните права на българските граждани в страната и извън страната. 

И подчертавам, в страната, защото виждате всички тези действия, които бяха предприети и в друга посока – и задължителното гласуване, и вдигане на летва за малките населени места – села, да си избират кмет нямат за цел реално да поощрят избирателя да отиде мотивирано да гласува, а някак си да къдрират процеса, така че да им е най-удобен в политическата геометрия и изборна математика, която те очевидно се стремят да овладеят. 

Р.П.: Как ще коментирате изказването на премиера Бойко Борисов, цитирам „Сънародници в чужбина, правата ви са защитени с новите промени в Избирателния кодекс.”?

Стефан Манов: Струва ми се, че от една страна трябва да сме наясно, че ако премиерът не беше реагирал светкавично и не ни беше приел, знаете, буквално за по-малко от 24 ч след нашата първа среща с омбудсмана на републиката и нейното съдействие премиерът ни прие в сградата на Министерския съвет, очевидно е, че това нещо нямаше да се раздвижи. Просто, уви, така е структурирана българската политика, че има един властови център и някак си останалото гравитира около него. 

Но тази фраза, която вие цитирахте, е все пак неточна и го обяснихме и все пак не споделям, че избирателните права са защитени. Вижте, нещата са много прости. Ние този филм сме го играли, ако позволите това сравнение. 2013-та спрямо 2014-та – старият режим на секции – 40 и няколко хиляди гласували в Западна Европа и САЩ, новият режим на секции – 80 хиляди гласували в Западна Европа и САЩ.

 Ще видим сега на президентските избори, ако остане режимът, който в момента ни залагат, какъв драстичен спад на избирателната активност в Западна Европа и САЩ ще имаме. Това е лакмусът дали са защитени правата ни или не са били защитени правата и тогава ще можем да върнем репликата на г-н премиера, а и на другите подписали депутати, този дискриминационен текст, че, не, ето вижте, което ви предупредихме се случи, а именно ограничихте избирателните права на живеещите извън страната.

Демокрацията не е войнишко каране до секциите. Когато ние имаме свободни хора в съзнанието си и във физическите си действия да могат да гласуват тогава демокрацията е жизнена и в тази връзка да ви посоча примера на Франция – Франция има около 1 милион и 200 хиляди французи, живеещи извън страната, говоря за живеещи в други държави, спрямо 65 милиона население, виждате каква малка частица от нацията са тези французи, живеещи извън страната.

Р. П.: Искам да попитам, от тук нататък какви са опциите пред българите в чужбина, как ще защитите вашите права като се има предвид, че и вчера след като промените бяха внесени в Народното събрание, имаше една среща на българските зад граница с парламентарната комисия за българите в чужбина, на която депутатите изслушаха нашите сънародници, но вдигнаха рамене и казаха, че всъщност нищо не зависи от тях.

Стефан Манов: Действително срещата беше доста разочароваща, защото тя беше един дебат без поемане на ангажимент. Напротив, депутати там се опитаха да убедят присъстващите българи от чужбина в това, че новите правила много добри. Всъщност, много обидно е, когато хора, които въобще нямат представа от изборния процес извън страната дават съвети и изказват позиции и приемат закони. Не чуват и експертите. 

Общественият съвет към Централната избирателна комисия излезе с много остро становище по начина, по който тези промени станаха. Какви стъпки от тук насетне? Имаме още няколко дни, в които депутати биха могли да внасят законопроекти във връзка с предстоящите отново ремонти на Изборния кодекс. Очакваме други независими депутати или смели депутати от парламентарни групи да внесат нашите искания, а те са – старите текстове и избирателен район в чужбина. 

Ще видим дали някой ще се осмели да внесе законопроект, а когато има реален законопроект ще има дебат по него неминуемо. Ще продължим и натиска в посока Конституционен съд и конституционна жалба, и президентът, и омбудсманът  дадоха заявка да са съгласни да вървят в тази посока. Нека изчакаме какво ще бъде прието окончателно и не се отказваме.

Р. П.:  Благодаря ви за това участие. Чухте Стефан Манов.






Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Стресът от пиротехниката е довел до смъртта на чинките

Общо 1007 умрели и 31 ранени достигна броят на птиците, открити край Копривщица. Това съобщиха от Спасителния център за диви животни на неправителствената организация „Зелени Балкани“. По-рано през седмицата оттам заявиха, че в първия ден на новата година са получили сигнал за загинали и ранени планински чинки, като аутопсията и анализът дават..

публикувано на 03.01.25 в 16:45

35% от общините нямат достъп до газова инфраструктура

Има ли потенциал природният газ не само като индустриално, но и като битово гориво? Основен въпрос в предаването „Ден след ден“, а отговорите търсим от Мария Кръстева, ипълнителен директор на Българската асоциация „Природен газ“. „Борсовата цена на природния газ остава значително по-ниска от електроенергията, но заради субсидирането –..

публикувано на 03.01.25 в 16:08

Обилният сняг е причината села да останат с дни без ток

Когато по Коледа доста населени места останаха без ток заради тежкия сняг, много хора работиха при много тежки условия, за да възстановят електроподаването. Това каза в предаването "Ден след ден" Петър Костадинов , говорител на ЕВН.  Той обясни, че дружеството разполага с достатъчно аварийни екипи и техника, но заради прекалено обилния сняг е имало..

публикувано на 03.01.25 в 15:07

Ползите за нас от Шенген са много повече, рисковете са управляеми

Приемането ни в Шенген на практика е приключване на процеса на пълноправното приемане на България в ЕС - общност на свободно движение на стоки, хора и капитали. Да припомним, че в Шенгенското пространство има и няколко страни, които не са членове на ЕС като Лихтенщайн и Швейцария, каза в предаването "Точно днес" Йордан Божилов , председател на..

публикувано на 03.01.25 в 10:19

България засяда, ако изостави Плана за възстановяване

България засяда, ако изостави Плана за възстановяване и устойчивост. Това коментира Павлин Стоянов, специалист в сферата на енергетиката и климата и автор на платформата Климатека във връзка с решението на Брюксел през декември да откаже второто плащане към България по ПВУ.   По думите му има голяма опасност страната ни да загуби поне..

публикувано на 03.01.25 в 08:57